Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви. — Харди понечи да каже още нещо, но Кели решително пресече каюткомпанията и отдаде чест.
— Господин капитан, пратих багажа ви на „Хермес“, този на лейди Сали също. В заповедта пише „колкото може по-скоро“.
— Моята жива съвест — засмя се Род. — Но Кели има право, Сали, трябва да се приготвим. — Той изпъшка. — След такава вечеря трите гравитации ще ми дойдат множко…
— И аз тръгвам — каза Кутузов. — Трябва да пратя доклад по „Хермес“. — Адмиралът неловко се усмихна. — Сбогом, милейди. Сбогом, капитане. Попътен вятър. Вие сте добър офицер.
— Хм… благодаря ви, господин адмирал. — Род се огледа и забеляза Бери. — Кели, адмиралът поема отговорността за негово превъзходителство…
— С ваше разрешение ще оставя сержант Кели да командва морските пехотинци — рече Кутузов.
— Разбира се. Кели, адски внимавай, когато се спуснем на Нова Шотландия. Не зная дали ще се опита да избяга. Нямам представа какво му предстои там, но заповедта е съвсем ясна. Може дори да подкупи някой от хората ти…
Сержантът изсумтя.
— По-добре да не го прави.
— Да. Е, доскоро, Кели. Не позволявай на Набил да ти забие кинжал между ребрата. На Нова Шотландия ще ми трябваш.
— Тъй вярно. И вие се пазете, господин капитан. Ако нещо ви се случи, маркизът ще ме убие. Каза ми го преди да напуснем двора на Круцис.
Кутузов шумно се прокашля.
— Нашите гости трябва да тръгват — съобщи той. — Нека още веднъж ги поздравим.
Род и Сали напуснаха каюткомпанията сред хор от викове, някои прекалено високи. Празненството очевидно щеше да продължи още дълго.
Куриерският кораб „Хермес“ бе съвсем малък. Високото ускорение правеше всякаква работа невъзможна. Лекарят преглеждаше пътниците си на всеки осем часа, за да се увери, че понасят гравитацията. Той одобри искането на Род да ускорят до 3.5 g, за да пристигнат по-бързо. При тази тежест беше най-добре да спят колкото могат повече и да се ограничават само с леки разговори.
Когато стигнаха до Олдърсъновия пункт, зад тях се извиси огромният диск на Окото на Мърчисън. Миг по-късно той се превърна в яркочервена звезда на фона на Въглищния чувал. В Окото жълтееше мъничка прашинка.
48. Цивилен
Прехвърлиха ги на борда на спускателна совалка веднага щом „Хермес“ влезе в орбита около Нова Шотландия. Сали едва успя да се сбогува с екипажа на куриерския кораб.
— Посетителите да напуснат совалката. Пътниците да се приготвят за влизане в атмосферата.
Затвориха херметичните шлюзове.
— Готов ли сте, господин капитан? — попита пилотът.
— Да.
Приземяването изобщо не мина гладко — пилотът имаше заповед да побърза. Спуснаха се ниско над назъбените скали и действащи гейзери на планетата. Когато пристигнаха над града, скоростта им все още бе прекалено висока и се наложи да направят две обиколки, после подходиха по-бавно и кацнаха на покрива на Адмиралтейството.
— Ето го чичо Бен! — извика Сали и се втурна, за да се хвърли в прегръдките му.
Бенджамин Брайт Фаулър беше на осемдесет стандартни години и изглеждаше на толкова. Преди регенеративната терапия хората биха му дали петдесет, най-плодотворната интелектуална възраст. И за последното щяха да са прави.
Метър седемдесет и четири, деветдесет килограма: як, нисък мъж, почти съвсем плешив, с кичури тъмна, вече посивяваща коса около лъскаво теме. Никога не носеше шапка, освен в най-студените зимни дни.
Сенатор Фаулър беше облечен в широки панталони, меки кожени обувки и дълго до коленете, доста износено палто от камилска вълна. Дрехите му бяха много скъпи, но занемарени. Влажните му замечтани очи и небрежния му вид не го правеха внушителна фигура. Политическите му врагове неведнъж бяха допускали грешката да възприемат това като признак за способностите му. Понякога, когато случаят го изискваше, той позволяваше на камердинера си да избира дрехите му и тогава, поне за няколко часа, изглеждаше чудесно — в края на краищата сенаторът бе един от най-влиятелните хора в Империята. Обикновено обаче обличаше първото, което откриеше в гардероба си, и тъй като никога не разрешаваше на слугите си да изхвърлят любимите му вещи, често се случваше да носи стари дрехи.
Той грабна Сали в мечешката си прегръдка, докато тя притискаше устни към челото му. Беше по-висока от чичо си и се изкушаваше да го целуне по темето, но знаеше, че това ще го ядоса. Бенджамин Фаулър не обръщаше внимание на външния си вид и се сърдеше, ако някой му го напомни, но бе малко чувствителен за плешивината си. Ала категорично отказваше на козметичните хирурзи да му помогнат.