Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Ами ако бях отказала? — попита Сали. — Това е най-арогантното писмо, което съм чела!
— Но ти не ми отказа. Съгласи се. — Род се наведе и я целуна.
Тя се откъсна от прегръдката му и Блейн видя, че е искрено ядосана.
— По дяволите. — Говореше тихо и ясно. — По дяволите! „Негово величество одобрява“ — божичко! Ако ти бях отказала, щяха да ме обвинят в държавна измяна!
— Нали първо те попитах — отбеляза Блейн. — И ти ми отговори. Първо.
— Хитър ход. О, не се прави на дете. Да, искам да се омъжа за теб. Но не ми харесва да ми нареждат да направя нещо, което и без това желая.
Той се вгледа в лицето й.
— Нямало те е много дълго време.
— Моля?
— Задълженията, които вървят с титлите. Първо си обикаляла да изучаваш примитивни култури — по свой собствен избор. Вместо да се отправя на обичайното едногодишно пътешествие, аз постъпих в Академията. После си била във военнопленническия лагер, но дори в оная ужасна дупка не си се подчинявала на някой, когото би могла да уважаваш. — Род внимателно подбираше думите си. Сали бе почервеняла от гняв. — После на „Макартър“. Като гостенка. Под мое командване, спомняш ли си? И ти до такава степен се отнасяше с уважение към този факт, че…
— Добре де, качих се гратис на борда, когато пленихме смотаняшката сонда. Знаеш защо.
— Точно така. После на Нова Шотландия, където имаше най-висок ранг. Това ти доставяше удоволствие, нали? Неколцината с по-високо обществено положение не се опитваха да те накарат да правиш нищо. И след това на сламкарската планета, където се осъществи най-голямата ти мечта. Нямало те е много дълго време. Сега се връщаш.
— Това завръщане не е особено приятно.
Род грабна листа от ръката й.
— И адски арогантна при това. Добре. Това ме потресе, но по различен начин от теб. Свикнал съм да се подчинявам на заповеди. Правил съм го през целия си живот.
— Предполагам, че за първи път ти заповядват да се ожениш.
— Да. Но и двамата очаквахме нещо такова, нали? Политически, от гледна точка на Империята, нашият брак е прекалено изгоден съюз, за да се пренебрегне. Получили сме привилегиите, именията, титлите и сега пристига сметката. Чист късмет е, че се обичаме, защото го дължим на…
— На кого? — попита тя.
Род безпомощно се усмихна. Идеята му се струваше неустоимо смешна.
— На Кевин Ренър. Империята съществува, за да помага на Ренър да си играе на турист. Дължим го на него и бяхме възнаградени добре за тази привилегия.
Сали се смая.
— Наистина ли смяташ така? Боже мой, наистина! Той ме прати в каютата ти!
— Какво? Какво е направил?
Тя се изкикоти.
— Фантастично. Трябва да го попитаме и да видим какво ще ни каже. Остави ме да прочета писмото докрай, Род.
„НОВ РЕД ИМАМ ПРАВО ДА НАЗНАЧАВАМ НОВИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ТОЧКА ЩЕ ОЧАКВАМ ВАШАТА ПОМОЩ ТОЧКА ВСИЧКИ В РАДИУС ОТ ПЕТДЕСЕТ ПАРСЕКА ИСКАТ ДА УЧАСТВАТ ТОЧКА КАТО ИМАМ ПРЕДВИД ПЪЛНОМОЩИЯТА ЗАПЕТАЯ КОИТО НИ ДАДЕ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЗАПЕТАЯ НЕ ГИ ОБВИНЯВАМ ТОЧКА ПЪРВАТА ВИ ЗАДАЧА Е ДА МИ ПОМОГНЕТЕ В ИЗБОРА ТОЧКА ВТОРАТА Е ДА ПОДГОТВИМ СПИСЪКА С ДОКАЗАТЕЛСТВА И СВИДЕТЕЛИ ТОЧКА
НОВ РЕД АДМИРАЛ КУТУЗОВ ИМА ЗАПОВЕД ДА ВИ КАЧИ НА БОРДА НА КУРИЕРСКИЯ КОРАБ И КОЛКОТО МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА ВИ ПРАТИ НА НОВА ШОТЛАНДИЯ ТОЧКА АКО СМЯТАШ ЗАПЕТАЯ ЧЕ ТАКА Е НАЙ-ДОБРЕ ЗАПЕТАЯ И КОРАБНИЯТ ЛЕКАР ПОЗВОЛИ ЗАПЕТАЯ ДОВЕДИ САЛИ ТОЧКА АДМИРАЛЪТ ЩЕ ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ХОРАС БЕРИ ТОЧКА РАЗМЪРДАЙТЕ СЕ ТОЧКА ЦЕЛУНИ САЛИ ОТ МОЕ ИМЕ НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ ЗАПЕТАЯ БЕНДЖАМИН БРАЙТ ФАУЛЪР ЗАПЕТАЯ СЕНАТОР И ЛОРД-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИЗВЪНРЕДНАТА ИМПЕРСКА КОМИСИЯ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЛЕОНИД IX КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО“
— Ще ме вземеш ли на куриерския кораб? — попита Сали.
— От теб зависи. В добро физическо състояние си. Искаш ли?
— Да… Преди да пристигнат сламкарите трябва да уредим много неща… Боже мой, трябва да се подготвяме едновременно за преговорите с тях и за сватбата… Род, съзнаваш ли колко голямо събитие ще е за една провинциална столица венчавката на наследниците на Круцис и Фаулър? Ще имам нужда от три секретарки, чичо Бен ще е напълно безполезен и трябва да уредим посрещането на сламкарите, и… О, добре. Докъде бяхме стигнали?