Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Радвам се да те видя, чичо Бен! — Сали се откъсна от ръцете му преди да й е счупил ребрата. После се престори на разгневена: — Пак се опитваш да ми уреждаш живота! Знаеш ли, че твоята радиограма накара Род да ми направи предложение?
Сенатор Фаулър се озадачи.
— Искаш да кажеш, че още не го е бил направил, така ли? — Той се обърна към Блейн. — Струва ми се съвсем нормален, но май има някакво вътрешно увреждане. Как си, Род? Добре изглеждаш, момчето ми. — Сенаторът силно стисна дланта му и с лявата си ръка извади джобния си компютър. — Съжалявам, че се налага да ви припирам, деца, но нямаме време. Хайде, елате… — Той бързо закрачи към асансьора и двамата безпомощно го последваха.
Спуснаха се дванайсет етажа надолу и Фаулър ги поведе из безкрайните коридори на сградата. Пред една от вратите стояха на пост морски пехотинци.
— Влизай, влизай, Род — рече сенаторът. — Не бива да караш всички онези адмирали и капитани да те чакат. Хайде, Род!
Пехотинците отдадоха чест и Блейн разсеяно им отговори. Прекрачи прага и се озова в голяма стая с ламперия от тъмно дърво. Около огромна мраморна маса в средата седяха петима капитани и двама адмирали. Имаше места за стенограф, секретари и военен юрист. Някой напевно произнесе:
— Заседанието на следствената комисия се открива. Приближете се и положете клетва. Кажете си името.
— А?
— Името ви, капитане — изсумтя адмиралът, който седеше на главното място. Род не го беше виждал — познаваше само половината от офицерите в стаята. — Нали не сте си забравили името?
— Съвсем не… господин адмирал, не ми съобщиха, че веднага ще се изправя пред следствената комисия.
— Вече знаете. Моля, кажете си името.
— Родерик Харолд, лорд Блейн, капитан от имперския космически флот, бивш капитан на крайцера „Макартър“.
— Благодаря.
Започнаха да го обсипват с въпроси.
— Капитане, кога за първи път разбрахте, че малките извънземни са способни да извършват полезна работа?
— Капитане, моля, опишете процедурите за стерилизация, които сте приложили.
— Капитане, според вас извънземните от планетата знаели ли са за малките на борда на кораба ви?
Той отговаряше, доколкото можеше. От време на време някой офицер го питаше нещо, но друг го прекъсваше с думите:
— Това го имаше в доклада, по дяволите. Не сте ли слушали записите?
Следствието набираше ослепителна скорост. И изведнъж всичко свърши.
— Можете да се оттеглите за момент, капитане — каза председателстващият адмирал.
Сали и сенатор Фаулър го чакаха в коридора. При тях стоеше млада жена с шотландска пола и дипломатическо куфарче.
— Госпожица Макферсън, моята нова секретарка — представи я Сали.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, милорд. Милейди, по-добре да…
— Естествено. Благодаря ви. — Макферсън се отдалечи с потракване на токчета по мраморния под. — Род — каза Сали, — Род, знаеш ли на колко приеми се налага да присъстваме?
— Приеми ли? Боже мой, жено, там вътре се решава съдбата ми, а ти…
— Глупости — прекъсна го сенатор Фаулър. — Решихме я още преди седмици. Когато с Мерил, Кранстън и Армстронг изслушахме доклада на Кутузов. Аз пристигам със заповедта на негово величество за назначаването ти, а ти да вземеш да си изгубиш кораба! Добре, че твоят адмирал е честен човек, момче.
Вратата се отвори.
— Капитан Блейн? — повика го един от секретарите.
Той влезе и се изправи пред масата. Адмиралът взе лист хартия и се прокашля.
— Единодушно решение на извънредната комисия за разследване на обстоятелствата около загубата на имперския крайцер „Макартър“. Първо. Комисията установи, че корабът е бил изгубен при случайно разпространяване на извънземни форми на живот на борда и в резултат основателно е бил унищожен, та същите да не се пренесат на другите съдове. Второ. Комисията сваля обвинението в небрежност от капитана на „Макартър“ Родерик Блейн. Трето. Комисията постановява оцелелите офицери от „Макартър“ да подготвят подробен доклад за процедурите, чрез които в бъдеще да се избегнат такива инциденти. Четвърто. Комисията отбелязва, че претърсването и стерилизирането на „Макартър“ са били възпрепятствани от присъствието на голям брой учени и тяхното оборудване и че министър Антъни Хорват е възразил срещу тези процедури, за да не смущават експериментите на цивилните. Пето. Комисията отбелязва, че капитан Блейн е щял да прояви много по-голямо усърдие в претърсването на кораба си, ако не са му попречили трудностите, отбелязани в точка четвърта. Комисията препоръчва да не бъде наказан. Решението е взето единодушно. Заседанието се закрива. Свободен сте, капитане.