Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
По-късно, когато се прибраха в каютата на Блейн, не разговаряха нито за сламкари, нито за Сламката.
Корабът се носеше напред. Постепенно жълтият пламък около полето стана оранжев, после тухленочервен и сондите на „Ленин“ отчетоха, че полето му е по-горещо от фотосферата наоколо. Учените и екипажът жадно наблюдаваха екрана и когато на червено-черния фон се появиха звезди, всички вдигнаха наздравица. Към тях се присъедини дори адмиралът. На лицето му грееше широка усмивка.
Малко по-късно свързочният офицер установи контакт с очакващия ги танкер. Имаше и малък скоростен куриерски кораб, управляван от млади космонавти в отлична физическа форма. Кутузов продиктува доклада си и го прати по двама от юнкерите си. Куриерът потегли с ускорение 3 g и се насочи към Одърсъновия пункт, откъдето щеше да се прехвърли в системата на Нова Каледония и да отнесе съобщението за първия контакт на човечеството с извънземна цивилизация.
Танкерът носеше поща и новини от изтеклата близо цяла година. В сектора избухнали нови бунтове. Бивша колония се съюзила с въоръжена вражеска система и предизвикала Империята. Ново Чикаго било окупирано от армията и макар че икономиката отново функционирала, голяма част от населението негодувало срещу властта на императора. Кроната неудържимо се обезценявала. Нейно императорско величество родила момче, Александър, и престолонаследникът Лизандър вече не бил единствената гаранция за продължаването на династията. Тези новини си струваха нов празник на „Ленин“ и веселието толкова се разрасна, че се наложи Михайлов да попълни празнотите в екипажа си с космонавти от „Макартър“.
Куриерският кораб се върна със съобщения и ги предаде с мазерен лъч още преди совалката да успее да го пресрещне. Секторната столица била ентусиазирана и вицекралят имал намерение да устрои галапосрещане на сламкарските посланици. Военният министър Армстронг им пращаше поздравления и хиляди въпроси.
Имаше и нещо за Блейн. Капитанът научи за него, когато ординарецът на Кутузов го повика в адмиралската каюта.
— Трябва да е: „Арестувайте Блейн, за да бъде изправен пред военен съд.“ — каза Род на Сали.
— Не бъди глупав — окуражително се усмихна тя. — Ще те чакам тук.
— Ако изобщо ми позволят да се върна. — Род погледна морския пехотинец. — Води ме, Иванов.
Когато го въведоха в каютата на главнокомандващия, капитанът остана поразен. Бе очаквал голо помещение, функционално и студено. Вместо това се озова сред смайващо разнообразие от цветове, ориенталски килими, гоблени, неизбежната икона и портрет на императора. И още много неща. На лавицата над бюрото дори имаше книги с кожени подвързии. Кутузов посочи един обикновен стол — но от палисандър.
— Ще пиете ли чай?
— Ами… благодаря, господин адмирал.
— Два чая, Киймън. — Стюардът извади кристални чаши и ги напълни от сребърен термос с форма на древен руски самовар.
— Свободен сте, Киймън. Капитан Блейн, получих заповед, отнасяща се до вас.
— Да, господин адмирал. — „Можеше да изчака поне да си изпия чая.“
— Напускате „Ленин“. Веднага щом куриерският кораб се приближи, трябва да се качите на борда му и да се върнете на Нова Каледония с максималното ускорение, което позволи корабният лекар.
— Тъй вярно… толкова ли бързат да ме изправят пред военен съд?
Кутузов се озадачи.
— Военен съд ли? Едва ли, капитане. Ще проведат официално следствие, естествено. Предвижда го уставът. Но ще се изненадам, ако ви предявят обвинения.
Адмиралът се обърна към покритото си с дърворезба бюро. Върху полираната повърхност лежеше касета.
— Това е за вас. Носи надпис „лично и спешно“.
Род взе касетата и любопитно я разгледа.
— Шифрована е, разбира се — прибави Кутузов. — Секретарят ми ще ви помогне, ако желаете.
— Благодаря.
Адмиралът повика по интеркома един лейтенант, който бързо дешифрира записа.
— Това ли е всичко, господин адмирал? — попита лейтенантът.
— Да. Капитане, оставям ви да прочетете съобщението си. Приятен ден. — Кутузов и секретарят напуснаха каютата. Род взе листа от декодиращия апарат и го прочете с нарастващо удивление.
Когато влезе в каютата си, Сали се изправи.
— Какво се е случило, Род? Изглеждаш ужасно странно.
— Получих писмо — отвърна той.
— О… новини от дома ли?