Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Предупреждение за ускорение. Готовност за една гравитация. Предупреждение за ускорение.
Една от посредничките изчурулика и господарят й отговори.
— Прав си — каза Сали. — Изглежда, че са добре, но господарят все още е малко нервен.
Прозвуча сирена. „Ленин“ се разтърси и тежестта им се върна. Отправяха се у дома. Род и Сали се спогледаха и се усмихнаха. У дома.
— С какво би могла да му помогнеш? — попита той.
Момичето безпомощно сви рамене.
— С нищо, предполагам. Те са невероятно различни. И… Род, какво би направил, ако беше имперски посланик при друга раса и те заключеха в малка каюта с две камери?
— Очаквах да ги счупят. Но са ги видели, разбира се. Не сме се опитвали да ги крием от тях. Но ако са казали нещо на Харди, трябва да сме го пропуснали.
— Съмнявам се. Изобщо не им обърнаха внимание. „Личният живот не е сред потребностите на нашия вид“ — така каза Чарли. — Сали потръпна. — В това отношение наистина ужасно се различаваме.
Прозвуча сигнал и Блейн автоматично се завъртя към вратата преди да осъзнае, че сигналът идва от интеркома. Едната от сламкарките внимателно пресече каютата и отвори вратата. Вътре влезе Харди.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Можехте да ни предупредите — отвърна Джок. Гласът й не звучеше обвиняващо — тя просто съобщаваше факта. — Смотаняшкият двигател по същия начин ли въздейства на хората?
— По какъв начин? — невинно попита Харди.
— Дезориентация. Шемет. Неспособност за съсредоточаване. Мускулна неконтролируемост. Гадене. Желание за смърт.
Капеланът изглеждаше изненадан. А може и наистина да беше.
— И при хората има известен ефект, да. Не толкова силен като този, който описвате. Двигателят предизвиква дезориентация и обща неспособност за съсредоточаване, но това бързо преминава. Не знаехме как ще се отрази на вас, но в цялата ни история е имало само няколко случая на необратимо въздействие, при това всички, хм, психологически.
— Разбирам — каза Чарли. — Доктор Харди, моля да ни извините, но още не се чувстваме достатъчно добре за разговор. Може би след няколко часа. И следващия път, когато включите тази своя смотаняшка машина, ще послушаме съвета ви да легнем на койките и да се закопчаем.
— Тогава ще ви оставя — отвърна Харди. — Бихме ли могли… желаете ли нещо? Посланикът добре ли е?
— Да. Благодаря за загрижеността.
Капеланът излезе, а сламкарите се върнаха на леглата си и зацвъртяха и засвириха.
— Това беше — каза Род. — Бихме могли да правим много по-интересни неща, отколкото да гледаме извънземни, които лежат и си приказват на непознат език.
И щяха да имат достатъчно време, за да изучават сламкарите, помисли си Сали. В момента нито един от двамата нямаше задължения — и бяха сами.
— Съгласна съм с теб — свенливо отвърна тя.
Въпреки кубичните километри жълт пламък наоколо, на „Ленин“ цареше спокойствие. Кутузов напусна мостика и за първи път след унищожаването на „Макартър“ остави екипажа да възобнови нормалните вахти. Макар че корабът се намираше дълбоко в обвивката на звезда, имаха гориво и уставът решаваше всичките им проблеми. Дори учените забравиха за разочарованието си, че са напуснали извънземната система преди да открият отговори на всичките си въпроси: отиваха си у дома.
Единствената жена в радиус от десет парсека щеше да е обект на обсъждане при всякакви обстоятелства. Въпросите, които можеха да предизвикат дори сблъсъци, бяха два: „Какви са моите/твоите шансове?“ и „Свободна ли е?“. Ала Сали очевидно беше направила избора си. Това улесняваше живота на хората, които се вълнуваха от такива проблеми, както и на онези, чието задължение бе да не допускат юмручни схватки.
Скоро след скока Кутузов даде официална вечеря. Повечето от гостите не се забавляваха много — разговорът на адмиралската маса се ограничаваше до професионални теми. Адмиралът обаче се оттегли рано и се развихри много по-див купон.
Род и Сали останаха три часа. Всички искаха да приказват за сламкарите и Блейн с изненада установи, че ги обсъжда със съвсем далечни следи от онази тъпа болка, която преди събуждаше в гърдите му мисълта за извънземните. Беше му достатъчен дори само ентусиазмът на Сали — а освен това тя, изглежда, се тревожеше за него също толкова, колкото и за тях. Даже бе отделила няколко часа, за да преправи униформата на Михайлов така, че сега му стоеше почти нормално.