Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

– Лийша, добре дошла – каза херцогиня Арейн, надигайки се от стола край масата за чай, когато Лийша и Уонда се появиха в женското крило на двореца.

Жената дори я прегърна и Лийша установи, че ѝ е приятно. Тя уважаваше много херцогинята майка и дори се страхуваше да ѝ стане враг.

Уонда беше упражнявала дворцовия етикет през цялото време след последното им посещение тук и макар все още да бъркаше вилиците, тя падна изящно на едно коляно и притисна устни към пръстите на Арейн.

– Ваша Светлост.

– Облякла си някои от дрехите, които ти изпратих – отбеляза Арейн. – Стани и нека те огледам добре. – Уонда се подчини и херцогинята я обиколи с оценяващ поглед. Панталонът ѝ падаше свободно от кръста до коленете, създавайки впечатление за пола, но накрая завършваше с маншети, които се пъхаха в плътните, но меки кожени ботуши. Блузата ѝ също падаше свободно върху широките ѝ гърди и придаваше мекота на едрите ѝ ръце, с които можеше да разкъса надве повечето мъже. Наръкавници пазеха коприната и същевременно придържаха ръкавите така, че да не ѝ пречат, когато стреля с лъка си. – Шивачката ми е надминала себе си. Елегантно и същевременно практично. Можеш да се биеш с тези дрехи, нали?

Уонда кимна.

– Никога не съм се чувствала толкова добре и същевременно се движа така, сякаш съм гола.

Арейн я погледна и Уонда се изчерви яростно.

– Простете, Ваша Светлост. Не исках...

Арейн махна с ръка.

– За какво, момиче? Заради една метафора? Трябва да направиш много по-лоши неща, за да ме обидиш.

– Какво е „метафора“? – попита Уонда, но херцогинята само се усмихна и прокара пръсти по деликатната плетеница от защити, избродирана със златни конци върху финия вълнен жакет на момичето.

Това беше анжиерски офицерски жакет с очевидно женска кройка, но вместо емблемата на Дървените войници, този имаше личния герб на Арейн, дървена корона, разположена върху избродиран обръч.

Уонда беше премахнала герба и го беше заменила с хаванчето и чукалото на Лийша. Арейн леко потупа с пръст по герба.

– Ако исках да се обидя, щях да приема погрешно това, че си махнала моя герб, след всичко, което направих, за да финансирам жените бойци на Хралупата.

Уонда се поклони.

– Направихте толкова много за нас, Ваша Светлост. Жените бойци на Хралупата носят герба ви с гордост и викат името ви всеки път, когато влизат в битка. – Тя вдигна глава и срещна погледа на херцогинята. – Но аз се заклех първо на господарката Лийша. Ако цената на новите ми броня и дрехи е да не нося нейния герб, можете да си ги вземете обратно.

Лийша очакваше, че херцогинята ще се ядоса, но Арейн погледна момичето така, сякаш то беше преминало някакво изпитание.

– Глупости, момиче. – Превилата гръб в поклон Уонда се беше изравнила по височина с дребната жена и Арейн положи ръка на рамото ѝ. – Ако можех да купя толкова лесно лоялността ти, щеше да е безполезно. Бронята и униформата са твои, а ти почети господарката си.

Уонда сведе глава и въздъхна дълбоко, очевидно преливаща от емоции.

– Благодаря ви, Ваша Светлост.

– И дай да се откажем от това „светлост“ – каза Арейн. – Префърцунените титли вършат работа пред тълпата, но са доста изморителни при личните разговори. Обръщай се към мен с „майко“.

Уонда се усмихна.

– Добре, майко.

– Двете с Лийша трябва да обсъдим някои неща насаме, скъпа – каза Арейн. – Изчакай ни отвън и се погрижи да не ни безпокоят.

– Да, майко – каза Уонда и се изнесе бързо като елен пред ловец.

Може и да се беше заклела да служи на Лийша, но не се бавеше в изпълнението на заповедите на херцогинята.

Лийша почувства как я жегна нещо като ревност. Беше положила всички усилия да обезкуражи момичето, когато то бе решило да стане нейна телохранителка, но когато видя с каква готовност изпълнява Уонда заповедите на Арейн, Лийша осъзна колко е започнала да зависи от нея.

Двете с херцогинята седнаха. Нямаше никаква прислуга, но сребърният сервиз за чай беше сервиран на масата заедно с подбрана селекция от хапки. Бруна може и да не беше научила достатъчно Лийша на политика, но беше изключително стриктна в чаения етикет. По-млада и с по-нисък ранг, Лийша поднесе чая, като наля първо чашата на херцогинята. Едва след това напълни своята и взе една по-малка чинийка.

– На колко е детето?

Когато херцогинята заговори, Лийша тъкмо отхапваше от един мъничък сандвич и едва не се задави.