Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Когато се приближи заедно със съпругите си, Роджър погледна предпазливо Дженсън, питайки се не за първи път колко ли добре този човек познава племенника си. Лошият късмет преследваше и всичките врагове на министъра. Стореното от Джейсън сигурно нямаше да изненада човека, нито щеше да го настрои срещу роднината му, но беше напълно възможно да знае единствено, че Джейсън и Арик са били стари съперници.

Погледът на първия министър беше неразгадаем, когато той го поздрави с лек поклон.

– Майстор Полухват. Късметът ви се е усмихнал след последното ви посещение. – Той се обърна към Аманвах и се поклони много по-ниско. – Ваше Височество. За мен е чест да се запозная с Вас. Аз съм първият министър Дженсън. Позволете ми да Ви приветствам с добре дошли в Анжие. Нейно Величество херцогинята майка Ви кани да се присъедините към нея на вечеря на кралската маса.

Аманвах му отвърна с лек поклон.

– За мен е чест, министре. Мислех си, че в зелените земи ще ми липсват добрите маниери, но очевидно съм бъркала.

Дженсън се усмихна.

– Извинете ни, принцесо, ако не са се отнесли към Вас с уважението, което заслужавате. Моля, потърсете ме, ако има нещо, от което се нуждаете по време на престоя Ви.

Първият министър ги въведе бързо вътре и даде знак на слугите да ги отведат в стаите им. Едва бяха влезли в голямата зала, и пред тях се появи Райнбек, следван на крачка от по-младите си братя принц Микаел и Напътственик Питър. Тримата си приличаха толкова много по вид и маниери и бяха толкова различни от Тамос, който беше много години по-млад от тях.

– Тамос! – прогърмя Райнбек и гласът му отекна под сводестия таван. Той притисна брат си в мечешка прегръдка. После, без да сваля ръка от раменете му, се обърна към Гаред и го удари приятелски в рамото. – И ти! Последния път, когато те видях, беше капитан. Погледни се сега! Барон генерал!

– Майка ми почти се е омаяла от мисълта да ви намери съпруга – каза Микаел. – От седмици всички говорят единствено за Бала на барона.

– Затова всички мъдри мъже бързат да изчезнат от двореца, докато могат – обади се Питър.

Райнбек стегна ръката си около врата на Тамос, принуждавайки малкия си брат да се наведе.

– Утре сутрин отиваме на лов. Ти и новият ти барон трябва да дойдете с нас.

Тамос се намръщи, притиснат между семейството и дълга.

– Братко, има някои важни въпроси...

Райнбек махна с ръка.

– Въпросите трябва да се обсъждат далеч от любопитни уши.

Той кимна леко към един от прислужниците, сновящи из залата, който беше облечен с мливарска ливрея. Очевидно Юкор имаше представители в двореца.

Херцогът се обърна към Гаред.

– А вие какво ще кажете, бароне?

Гаред се потърка по врата със смутен вид.

– Никога не ме е бивало в лова...

– Така е – намеси се Роджър. – Вашият нов барон става повече за събаряне на дървета, отколкото за обикаляне на пръсти около тях.

Райнбек се разсмя с дрезгав, пъхтящ глас. Мъжът беше доста дебел и дробовете му се напрягаха силно. Той посочи с палец през рамо към Микаел.

– Няма проблем. Брат ми не може да улучи дърво насред гората. – Микаел заби гневен поглед в гърба му, а херцогът продължи: – Ще има и пиво, и храна. – Той намигна на Гаред. – И няколко хубави неща, да си оплакнем очите.

– Още не сте женен – отбеляза Напътственик Питър.

– Доведете и вашия жонгльор – извика Микаел. – Да видим дали може наистина да свали с магия гащите на демон!

– Не мога – призна си Роджър. – Или поне не съм имал възможността да опитам. Разбирате ли, малко е трудно да им бъдат обути гащи.

Всички мъже се засмяха на думите му. Както диктуваше анжиерската мода, Роджър говореше така, сякаш жените не присъстват, макар те да ги слушаха с ококорени очи. Аманвах и Сиквах чакаха търпеливо и мълчаливо на две крачки зад гърба му. Красиянските жени сигурно бяха свикнали на подобни неща, но Кендал не изглеж­даше толкова търпелива.