Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Генералите не откъсваха поглед от брадвата, която Халор държеше в ръка.
— Превъзходно, господа — каза Халор. — Виждам, че ще се разберем. А сега слушайте: неотдавна в страната ви нахлу наемна армия на кантонския идиот и вашата очарователна малка владетелка ме нае, за да обясня на нашествениците, че трябва да се махат. Нашият враг, поне на пръв поглед, е владетелят на Кантон. Познавам го добре, тъй като командувах неговите войски при последната война, която води срещу Остос. Казва се Пелгат и няма и грам мозък в главата. Надявам се, че няма да ви обидя, господа, обаче вашите вечни треборейски войни започнаха да ми омръзват, така че ще ги приключа веднъж и завинаги. Единственото, което се иска от вас, е да защитавате този град. Не се намесвайте в нещата, които ще върша в другите градове и в селата, защото въобще няма да ви обърна внимание. Ариа Андина нае именно мен за тази война и аз ще имам грижата тя да завърши успешно за нея. Младият човек до владетелката ви е ефрейтор Елиар, който е под мое командуване. Когато той ви нареди нещо, знайте, че говори от мое име, така че не му възразявайте. Подготвил съм плановете за тази кампания в най-големи подробности и съм привлякъл армии от страни, за които вероятно дори не сте и чували. Чудесно знам какво правя и не ми трябват никакви съвети от любители. Първата ми работа ще е да унищожа нахлуващите армии, а след това ще разруша град Кантон. Това ще е последната война в Треборея, господа, така че й се наслаждавайте, докато не е приключила. И нека всички си гледаме работата.
После прокара пръст по острието на бойната брадва й отбеляза:
— Малко я нащърбих. — Погледна към войника, застанал до вратата на тронната зала. — Съжалявам, че нащърбих брадвата ти, боец. Благодаря ти, че ми услужи с нея. Когато я наточваш, използувай много вода.
— Слушам! — излая войникът и застана „мирно“.
— Господа, щастливи сте, че имате момчета като това във войската си — заяви Халор на генералите, стисна дръжката на брадвата и викна: — Дръж! — И метна брадвата. Тя се завъртя във въздуха над главите на привелите се генерали. Войникът с ловко движение хвана въртящото се оръжие.
— Добре се справи — каза му Халор.
Войникът само се усмихна и после отново застана „мирно“.
Глава 31
След като потресените генерали си тръгнаха, Андина отведе всички в покоите си.
— Моля да ме извините за миг, но ще трябва да се освободя от това — каза, като докосна царствената си дреха. — Иначе след малко ще се разтопя. Брокатът наистина е красив, но определено не е подходящ за лятото.
Гостите насядаха в удобните кресла в приемната на владетелката.
— Вашият подход към генералите беше може би малко грубоват, сержант Халор, обаче те съвсем определено разбраха това, което им казахте — отбеляза княз Дакан.
— Радвам се, че ви допадна, княже — отвърна Халор с широка усмивка.
— Нали не смятахте наистина да ги избиете?
— Вероятно нямаше да го направя. Те обаче не знаеха това, нали?
— Израстването в една военна култура навярно е много вълнуващо.
— То си има и хубави страни, княже. Трудното е да се живее достатъчно дълго, за да станеш пълнолетен. Едно младо момче с току-що набола брада е склонно много да се хвали и рано или късно трябва да подкрепи хвалбите си с дела. Това обикновено предполага сбивания, а не е хубаво малките момчета да се бият, когато около тях се търкалят твърде много брадви и мечове — отвърна Халор. После се обърна към Алтал. — Алтал, трябва да си поговоря с жена ти.
— Не знаех, че сте женен, княз Алтал — каза Дакан изненадано.
— Съпругата ми е домашарка — отвърна Алтал.
— Имате ли си дом?
— Да. Той всъщност е неин. Приятно и уютно местенце.
Котката Еми с беззвучни стъпки се доближи, и спря пред креслото на сержант Халор, погледна го с яркозелените си очи и измяука въпросително.
— Не се дръж така, Еми — смъмри я Алтал.
В отговор котката го погледна хладно и прилепи уши към главата си.
— Много странна котка — каза Халор.
— Всички ние сме й много задължени, сержанте — каза Дакан. — Всъщност преди около година именно тя спаси живота на младия Елиар.
Андина се върна, облечена с лека рокля без ръкави, седна, потупа се по бедрото и каза:
— Ела тук, Еми.
Еми стрелна Алтал с надменен поглед и веднага отиде при Андина.
— Добро котенце — каза ласкаво Андина. После погледна сержант Халор. — А сега какво следва?
— Иска ми се да видя нашествениците, госпожице. Виждал съм повечето армии по света и знам, че всяка от тях си има отличителни белези. Опознаването на врага е много важно, когато водиш война. Опознах доста добре Гелта след войната във Векти, обаче би трябвало да видя и войниците й, за да мога да направя по-точни преценки.