Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ще ги излекувам набързо от надменността им — отвърна Халор и се ухили. После погледна Андина, която се потеше в тежкото си официално облекло, и попита: — Девойче, ще се разсърдиш ли, ако изпочупя част от мебелите?
— Повеселете се, сержанте, ако това ви доставя удоволствие — отвърна тя с дяволита усмивка и се обърна към управителя си. — Време ли е да влизаме, Дакан?
— Да, можем да влезем. Сержанте, моля ви да не избивате много военни. Държавните погребения са ужасно скъпи.
— Ще се опитам да провя самообладание — обеща Халор, приближи се към един от въоръжените стражи и го попита любезно: — Войнико, би ли ми услужил с брадвата си?
Войникът бързо погледна княз Дакан в очакване на указания. Дакан присви очи и заповяда:
— Дай му брадвата.
— Слушам, княз Дакан — каза войникът и подаде на сержанта бойната си брадва с дълга дръжка.
Халор я претегли с ръка и каза одобрително:
— Тежестта й е подходяща. — После прокара пръст по острието. — Добре си я наточил. — И потупа войника по рамото. — Добър войник си.
— Благодаря ви, господине — рече стражът и гордо се изпъчи.
— Добре ще е да приключим с всичко това преди да е станало още по-горещо — предложи Халор. — Вие защо не заемете местата си? После княз Дакан ще ме представи на генералите и ще започнем.
— Постарайте се да не проливате много кръв, сержанте — каза Андина уж на шега, но и сериозно. — Петната върху мрамора се измиват много трудно.
— Ще се постарая да пазя чистота — обеща Халор.
Дакан даде знак на тръбачите и се разнесоха тържествени, макар и малко продължителни звуци.
Сетне царствената Андина и облеченият в броня Елиар до нея бавно и тържествено се запътиха към престола й. Утихналите генерали направиха дълбок поклон.
— Отваряй си добре ушите, Лейта — промърмори Алтал на русокосото момиче. — Почти съм сигурен, че Арган е вербувал някой и друг генерал.
— Ще ги открия — обеща Лейта.
На трона на Андина се бе настанила котката Еми и грижливо чистеше лапичките си. Щом видя Андина, измяука въпросително.
— Ето те и теб — каза Андина и я гушна. — Къде изчезна, палаво котенце?
После с Еми в ръце седна на трона. Генералите възобновиха разговорите си.
Пред престола бе поставена катедра. Дакан застана зад нея и почука по наклонената дъска.
— Моля за вашето внимание, господа.
Повечето от генералите въобще не му обърнаха внимание и продължиха разговорите си.
— Тишина! — разнесе се внезапно звучният глас на Андина. Генералите веднага млъкнаха.
— Благодаря ти, господарке — тихо промърмори Дакан.
— За какво си ни извикал, Дакан? — обади се един месест генерал с позлатени доспехи.
— Как да ви кажа, генерал Теркор, води се една малка война — отвърна Дакан. — Не знаехте ли?
Генералът се усмихна подигравателно.
— Струва ми се, че ще е добре да започнеш да говориш по същество, Дакан. И да свършиш преди да е станало още по-горещо.
— С такива искания ме лишаваш от приятни преживявания, Теркор — възрази Дакан. — Както и да е, искам да запозная всички ви с един сержант. Казва се Халор. Предупреждавам ви, че трябва да сте любезни с него, тъй като има лют нрав, а ви предстои да изпълнявате неговите заповеди.
— Аз съм генерал, Дакан, и не се подчинявам на сержанти — отвърна Теркор.
— Много ще ни липсвате, генерал Теркор — промърмори Дакан. — Както и да е, ще ви направим хубаво погребение.
Халор влезе и небрежно тръгна към трона, като полюшваше бойната брадва. Спря до катедрата и попита:
— Ще позволите ли?
— Разбира се, сержант Халор — отвърна любезно княз Дакан и се отдалечи.
Халор застана зад катедрата и не каза нищо. Възмутените генерали продължиха да си бърборят.
Но разговорите спряха, когато брадвата направи катедрата на трески.
— Започнаха да ми похабяват мебелите — промърмори Андина, вперила поглед в тавана.
— Добро утро, господа — изрева Халор с глас, подходящ повече за плац. — Имаме много неща за обсъждане, така че млъкнете и ме слушайте внимателно.
— Как си позволявате?! — викна възмутеният генерал Теркор.
— Ако пак си отвориш устата, ще разцепя и тебе! — кресна Халор. — Хайде да не се занимаваме сега с всички тези глупости, свързани с чиновете. Аз съм арумец и нашите воински звания не съответствуват на вашите. При нас „сержант“ означава „главнокомандуващ“. — После вдигна бойната брадва и попита:
— Виждате ли това? Това е моето звание и именно то ме поставя начело на нашата малка компания. Ако някой от вас има възражения, готов съм за двубой с него. Сега и тук.
— Тази реч той я е произнасял много пъти — тихо каза Елиар на спътниците си. — Не знам защо, но никой не се усъмнява в истинността на думите му.