Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Смятате ли, че можете да попречите на княз Смегор и княз Таури да ви се месят в работата?
— За тях всичко, което е на повече от километър от княжеската им палатка, е разположено на другия край на света — презрително каза Гелун. — Нашите славни водачи не обичат много физическите упражнения. Когато ни заповядат нещо, ние с Вендан отдаваме чест, обаче когато се отдалечим от тях достатъчно, за да не могат да ни видят и чуят, правим това, което трябва да се направи. Кажи на сержант Халор, че ще му изпратим нашественици, които ще бъдат ужасно гладни и жадни. Той ще знае как да се справи с тях.
— Остави ни обаче картата — каза Вендан. — А сега, ако нямаш нищо против, ще отидем да кажем на хората си да се подготвят за път.
— Пожелавам ви приятно пътуване — каза Алтал и излезе от палатката.
— Все още си твърде недодялан, Алтал — каза му Лейта, когато се върна при нея. — Не смяташ ли, че се държа прекалено грубо със Смегор и Таури?
— Можеше да се държа и по-лошо. Какво си казаха, след като се разделихме?
— И двамата са много объркани и разтревожени. След срещата на вождовете не са успели да установят контакт с Генд и не знаят какво трябва да правят. При нормални обстоятелства поддържат връзка с него чрез Арган. Не са го виждали обаче няколко седмици. И двамата са много объркани и уплашени. Страх ги е, защото знаят, че ако направят нещо не както трябва, Генд ще ги накаже. Ще ги убие.
— Какъв ужас — отвърна подигравателно Алтал. — Ние двамата с теб по-добре да се прибираме, преди Халор да е побеснял.
— Има още нещо, Алтал — каза разтревожено Лейта и се намръщи. — Не мога обаче да го разбера.
— Така ли?
— Арган е човекът, който вербува шпиони на Генд. Най-често, като им предлага пари. Поне във Векти постъпи по този начин. В Треборея обаче прави нещо различно. И там подкупва различни длъжностни лица, обаче в разговора между Смегор и Таури бе споменат няколко пъти изразът „обръщане в истинската вяра“, и това нещо ги ужасява. Приятно им е да взимат пари от Арган, обаче изглежда, че този път са им поставени и някои други условия.
— Само това ни трябваше — каза Алтал. — Никак не обичам религията да се обвързва с политиката.
— Струва ми се, че бе редно да научиш това.
— Много ти благодаря — отвърна той и се замисли. — Как се чувствува Бейд? Гер каза, че му се видял доста разтревожен, когато си отворила някои врати пред него. Знаеш какво имам предвид.
Лейта се изкиска.
— Не беше съвсем готов за някои от нещата, които се случиха. Нямаше нищо против размяната на идеи, но размяната на чувства малко го смути.
— Лейта, имаш ли нещо против да ти дам един съвет? — попита Алтал, когато започнаха да изкачват стълбите.
— Зависи от съвета.
— Би ли могла да го даваш малко по-кротко с Бейд, поне за известно време?
— Какво ще рече „по-кротко“?
— Престани да го караш да се черви всяка минута. Престани да му подаваш „смущаващи мисли“. Най-малкото преди да е свикнал да понася присъствието на чужди хора в главата си.
— Но той е толкова мил, когато се изчервява… — възрази тя.
— Засега си намери някакво друго развлечение. Имам силното подозрение, че скоро ще ни потрябва неговият разум, и то в чудесна форма. Той и без това няма да ти избяга, така че се дръж добре с него.
— Добре, татко — отвърна тя послушно.
— Това пък какво беше?
— Държиш се с нас като баща, Алтал, и то не отсега. Сигурно, защото възприемаш всички ни като деца. Бащинството не ти подхожда много, но така или иначе друг баща си нямаме, скъпи татко.
— Стига, Лейта!
— Как ще ме напляскаш? Собственоръчно ли? — продължи въодушевено Лейта.
— Престани.
— Добре, татко — отвърна покорно Лейта.
Стражите пред портите ги разпитаха доста обстойно преди да ги пуснат в града. Алтал не скри раздразнението си от това, когато и тримата тръгнаха по тесните улички към замъка на херцог Олкар.
— Обстановката е военновременна, Алтал — обясни сержант Халор. — Тези хора нямаше да постъпят професионално, ако просто ни бяха пуснали.
— Показах им пропуск с подписа на Андина! — възрази Алтал и размаха къс хартия.
— Много впечатляващ е, не ще и дума, обаче грамотните войници не са много. Стражите постъпиха правилно. Престани да мислиш за тях.
— Крепостните стени ми се сториха надеждни — отбеляза Елиар.
— Здрави са — съгласи се Халор. — Но малко подобрения няма да им навредят.
— Какви подобрения?
— Сети се сам, Елиар. Какво би трябвало да добавиш към една крепостна стена, за да затрудниш тези, които биха се опитали да я преодолеят?
— Може би би следвало горната й част да е изпъкнала напред.