Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— На колко възлиза сегашният ви данъчен процент, ваше сиятелство? — попита Алтал.
— На три процента и половина, княже Алтал — отвърна Бердор с треперещ глас. — Според вас това много ли е?
— Ще е много, ако възлезе на осемдесет процента, ваше сиятелство. Три процента и половина е направо шега. Нищо чудно, че живеете в кочина.
— Вече е късно да се направи нещо сериозно — каза Халор. — Тези стени ще бъдат преодолени най-много за два дни. Тук ще е най-добре да дойде Твенгор. Ще се наложи да се водят улични боеве, а в тях ще се прояви най-добре именно той. Ако е трезвен, разбира се.
После сержантът погледна уплашения херцог и добави:
— Вашите стиснати търговци скоро ще получат един бърз урок за ползата от разумно данъчно облагане, ваше сиятелство. След няколко седмици улични боеве от града няма да остане много, без да отчитаме грабежите, на които ще бъде подложен от двете армии. Вашите търговци са ви измамили, за да забогатеят, но след войната от богатството им няма да остане много.
— Боже мой, виждали ли сте такова нещо? — възкликна Халор, когато видяха стените на Мавор.
— Изглеждат внушително, нали? — съгласи се Алтал, като огледа впечатляващите защитни съоръжения на града.
— Внушително? На света не могат да се намерят толкова пари, достатъчно, за да ме накарат да обсадя този град. Не бих искал обаче да съм тукашен данъкоплатец. Как се казваше херцогът?
— Нитрал, струва ми се — отвърна Елиар. — Дакан май каза, че Нитрал бил архитект. Доколкото успях да разбера, от двадесет години се занимавал с преустройството на целия град.
— Е, съвсем определено няма да ни се наложи да берем грижа за тези стени — каза Халор. — Бих казал, че Мавор е непревземаема крепост. Тук май ще поставим човек, който ще знае как да се възползува от това преимущество.
— За Желязната челюст ли мислите? — попита Елиар.
— Позна, Елиар — отвърна Халор. — Той е най-подходящият човек за това място.
— Кой е Желязната челюст? — попита Алтал.
— Той е вождът, на когото долната челюст стърчи по-далеч от носа му — отвърна Халор. — Почти не говори и е човекът с най-голям инат в цял Арум. Захапе ли нещо, не го пуска. Ако разположим войските на Колейка Желязната челюст в Мавор, Гелта може и да се опита да обсади града. Нито обаче ще влезе в него, нито ще може да го напусне.
— Нещо не мога да те разбера — призна Алтал.
— Ако се опита да се изтегли, Колейка ще излезе през портите и ще разкъса армията на части — поясни Халор. — Обсаждащите войски няма да могат да се измъкнат оттук. Това е в известно съответствие с мислите на Гелта, за които ни разказа Лейта. В тях имаше нещо, което пречеше на нашествениците да настъпят срещу Остос. Струва ми се, че това е съчетанието от тази крепост и Желязната челюст. Взети заедно, те превръщат този град в естествен капан. Няма да успеят нито да влязат в него, нито да го напуснат. Това е най-доброто, което може да се случи. — Халор започна да се смее. — Почти ми е жал за тях. Нека влезем в града, за да се запознаем с този инженерен гений. Трябва да го предупредим за идването на Колейка и да му кажем какво да очаква. После ще се върнем в Остос, за да си поговоря с командирите на армията на Андина.
Беше краят на лятото и горещините в Остос действуваха потискащо. По искане на Андина княз Дакан свика местните военачалници. Събрани в тронната зала, те се потяха от горещината и тихо разговаряха, докато очакваха появяването на владетелката.
— Добре ще е да им оставите известно време, за да се успокоят, господарке — каза Дакан, като погледна през вратата към военните.
— Армията на Остос много ли е голяма, че имате толкова много генерали? — попита Халор.
— В Остос военните чинове са наследствени — отвърна Дакан. — В течение на вековете нашата армия се е сдобила с твърде многотрайно командуване. Единственото преимущество от наличието на толкова много генерали е, че така се създава известна възможност поне един от тях да си разбира от работата.
— Вие сте циник, княже.
— Това е едно от предимствата на дълголетието, сержанте — отвърна Дакан с усмивка. — Имате ли нещо против, ако ви представя като фелдмаршал?
— Защо е необходимо това?
— Сержантският чин не е сред най-високите в нашата армия, приятелю. Нашите надути генерали и полковници могат да се отнесат надменно към един сержант.