Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това не би й навредило. Равните стени се изкачват по-лесно. Нещо друго?
— Може би изпъкнали кули по краищата. За да могат да се обстрелват нападателите, катерещи се по подвижни стълби.
— И това е добра идея.
— Защо правиш това, Халор? — попита Алтал.
— Какво имаш предвид?
— Защо непрестанно го изпитваш?
Халор повдигна рамене.
— От мен се очаква да се държа като учител, Алтал, а учителите изпитват. Истината е, че последния изпит го провежда врагът. Ако ученикът ми е жив, след като битката е приключила, значи е издържал изпита успешно. По-добре дръж пропуска с подписа на Андина подръка. Това е дворецът на херцога, а разполагаме с твърде малко време, за да го губим в някоя чакалня.
Подписът на Андина им осигури незабавен достъп до разкошния кабинет на херцог Олкар. Херцогът на Кадон бе възпълен мъж на средна възраст с консервативно облекло и малко надменно изражение.
— Всичко това се отразява много лошо на бизнеса, княз Алтал — каза той, след като гостите му седнаха. — Целият ми град е претъпкан със селски простаци, които очакват да ги храня.
— Нашествениците ги избиват, ваше сиятелство — изтъкна Алтал. — Ако напролет всички селяни са мъртви, кой ще засее новата реколта?
— Прав сте, прав сте — съгласи се неохотно Олкар. — Тази война няма да продължи дълго, нали? Имам стока, която трябва да се превози, а пътищата сега не са много надеждни.
— Ваше височество, тепърва ще става по-лошо — отвърна откровено Алтал. — До седмица или най-много десет дни вашия град ще бъде обсаден. Крепостните ви стени се нуждаят от допълнително укрепване, а и ще ви трябват доста големи запаси от храна. Разполагам с войски, които ще ви се притекат на помощ и ще свалят обсадата, обаче добре ще е да се запасите така, че да изкарате цялата есен.
— И есента ли? — възкликна Олкар. — Та ако това стане, тази година няма да спечеля и стотинка!
— Обаче ще сте жив и когато настъпи следващата година — отбеляза Алтал. — Всеки от нас изживява от време на време трудни години.
— Трябва да се срещна с вашите строители, ваше височество — каза Халор. — Добре ще е да се заемат незабавно с укрепването на градските стени, а и искам да споделя с тях някои мои идеи. Да не забравя: към града се е упътила войска от арумски наемници, които ще го отбраняват. Ще трябва да им осигурите помещения.
— Не могат ли да си направят лагер извън града? — попита почти разплаканият Олкар.
Халор не му отговори, а само го погледна продължително в очите.
— Всъщност, прав сте — съгласи се Олкар. — Замисли ли се човек, няма как да го направят. Арумците обаче са много шумни и много буйни. Можете ли да им обясните, че трябва да се държат възпитано, докато са в Кадон? Гражданите на Кадон са порядъчни хора и се обиждат, когато ги нагрубяват.
— Може би, ако се опасявате, че арумците ще се държат невъзпитано, ще е по-добре сам да защищавате града си.
— Не, не, сержанте, нямам никакви възражения — побърза да отговори Олкар.
— Чия войска според теб ще е най-добре да отбранява Кадон? — попита Алтал, след като напуснаха града.
— Войската на Лейвон — отвърна Халор. — Той е почти толкова добър войник, колкото Твенгор, и притежава здрав разум. Родът на Лейвон е участвувал в няколко обсади, така че знае какво трябва да се прави. Не искам от него да прогони обсаждащите. Градът на надутия херцог ще задържи поне една трета от нахлуващите армии за толкова време, колкото ми е необходимо.
После Халор погледна през рамо към града и каза:
— Струва ми се, че вече не ни виждат. Отведи ни в Пома, Елиар.
Прекосиха за миг Дома и се озоваха в град Пома.
— Така си спестяваме разговори със стражите — обясни Елиар.
Сержант Халор впери удивен поглед в градските стени и сякаш не повярва на очите си.
— Тези хора какво си въобразяват?
— Стената май не те очарова — каза Алтал.
— Достатъчно ще е някой да кихне срещу нея и тя ще се срине — каза Халор. — Как се казваше човекът, който управлява този град?
— Мисля, че Бердор — отговори Алтал.
— Сигурно му казват Бердор Идиота — изръмжа Халор. — Хайде да го потърсим.
Дворецът на помския херцог имаше жалък вид. Няколко счупени прозореца бяха заковани с дъски, а мръсотията в двора можеше да се рине с лопата.
Пропускът, подписан от Андина, отново им осигури достъп в двореца. Кабинетът на херцога не впечатляваше с нищо. Още по-малко впечатляваща беше личността му.
Бердор бе почти момче и лицето му издаваше слаб характер.
— Знам, че не всичко при нас е съвсем наред, княже Алтал — извини се той плахо, след като Алтал му обърна внимание на състоянието на градската стена. — Нещастният ми град обаче е пред прага на пълен банкрут. Мислех си да увелича данъците, за да поправя стените, но търговците ме предупредиха, че едно повишаване на данъците ще предизвика колапса на цялата градска икономика.