Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това няма ли да е опасно? — попита Дакан. — Твърде ценен човек сте, за да се разхождате пред лицето на врага.
— Известни са ми начини да го наблюдавам, без самият аз да бъда забелязан, княже — отвърна Халор. — Начини, които са или съвсем нови, или толкова стари, че светът ги е забравил. С тях ни запозна съпругата на Алтал, когато бяхме във Векти. Именно заради това искам да си поговоря с нея. При това колкото се може по-скоро.
— Къде е Гер? — попита безмълвно Елиар, когато се върнаха в кулата.
— Играе си — отвърна Лейта. На Алтал му се стори, че гласът й кънти в главата му.
— Не можете ли да се въздържите от това? — попита Алтал. — Не можете ли да водите разговорите си без мое участие?
— Елиар е още неопитен — каза Двейя. — Доколкото си спомням, на теб ти бе необходимо доста време, за да се отучиш да крещиш.
— Какво прави сега Гер? — попита отново Елиар, вече малко по-спокойно.
— В източния коридор е — отвърна Лейта. — С хората на сержант Гебел. Салкан го учи как да стреля с прашка.
— Това беше моя идея, Алтал — призна Бейд. — Оставих Гер със Салкан. Реших, че това е може би най-лесният начин да доведа Салкан в тази част на Дома.
— Трябва да използувам прозорците ви, госпожо — обърна се Халор към Двейя. — Генералите на ариа Андина не са съвсем наясно със състава на нахлуващата армия, така че ще е добре лично да й хвърля един поглед.
— Разбира се, сержанте — съгласи се Двейя.
Халор бързо се огледа и попита:
— Нали не сте оставили моя княз и племенницата на Кройтер сами?
— Сега си почиват, сержанте.
— Елиар, защо не доведеш Гер и Салкан? — безмълвно попита Алтал. — Ако ще слагаме юзди на Салкан, може би е време да го направим.
— Иди с него, приятелю — промърмори Двейя.
— Аз ли? Защо?
— Нека Гер не му казва много неща наведнъж. Искаме Салкан да се чувствува удобно с юздата си. Гер е малко припрян.
— Добре казано — съгласи се Алтал.
— Това е най-важното, Гер — обясняваше Салкан, когато Елиар и Алтал отидоха при тях. — Всеки глупак може да завърти прашка над главата си. Важното е да знаеш кога точно да хвърлиш камъка. Окото ти и ръката ти трябва да действат заедно.
— Обаче е доста по-сложно, отколкото изглежда.
— А, Гер, тук ли си бил? — каза Алтал. — Търсихме те къде ли не.
— Нещо лошо ли се е случило? — попита Гер.
— Не. Еми реши, че след като сме толкова близо до нейния Дом, можеш да я посетиш. Салкан, може би и ти ще поискаш да дойдеш с него?
— Не знаех, че из тези планини има къщи — каза Салкан.
— Домът е на закътано място, Салкан — каза Елиар. — Еми обича уединението.
Салкан се огледа.
— Не виждам дори пътища или пътеки.
— Стараем се да не оставяме следи — отвърна Алтал. — Домът на Еми е красив и богат, а из тези планини има разбойници. — После се обърна и посочи коридора зад себе си. — Домът на Еми се намира от другата страна на този хълм. И без това е време за вечеря, а Еми готви много по-вкусно от кашаварите на сержант Гебел. Нима не заслужаваме едно хубаво хапване?
— Воденето на война предполага много други неща освен умението да се борави с меч, лък или прашка, Салкан — каза сержант Халор на младия вектианец, след като приключиха вечерята, преминала в истински банкет, и се почука по челото. — Най-важната част на войната се води ей тук. Трябва да мислиш по-бързо от врага си.
— Аз не съм войник, генерал Халор — отвърна Салкан. — Вярно е, че от време на време избухвам, но иначе по начало предпочитам да се грижа за овцете си.
— Струва ми се, че се подценяваш, младежо — каза княз Алброн. — За съвсем кратък срок ти мобилизира единственото, което би могло да се окачестви като вектианска армия. Твоите момчета допринесоха много за съвместния ни успех.
— Независимо дали това ти харесва, или не, Салкан, ти наистина командуваш войски. Според мен ще е добре да поседиш тук и да научиш едно-друго от Халор — каза Алтал на червенокосия младеж.
— Щом казвате, господин Алтал, ще го направя — съгласи се Салкан. — Дали Елиар би могъл да ме отведе в лагера на генерал Гебел, за да си прибера нещата и да поговоря с приятелите си.
— Ще имам грижата за това, Салкан — каза Елиар.
— Това беше хитро — промърмори Двейя на Алтал.
— Не чак толкова, Еми. Младият Салкан по начало обича да доставя удоволствие на хората, стига да му посочиш убедително основание за това. След като е вече в Дома, всички ще имаме достъп до него: Бейд, Халор, ти, Гер, а може би и аз. Преди да е изтекло лятото, ще успеем да го убедим.