Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Всъщност бих могъл да преуспея тук и без поддръжката на императора. Виена е град на клавирното изкуство. Бих могъл леко да припечеля сто гулдена от публичен концерт, ако разполагах с разрешението на този архиглупак. Но той не желае да плаща нищичко за допълнителната работа, която върша за него. На един концерт у графиня Тун, почетен с присъствието на Йосиф II, солистите получили по петдесет гулдена. Каква възможност пропуснах!

Мой най-скъпи татко, все по-трудно понасям всичко това. Или ще трябва да пожертвувам възвишените си стремежи и да стана обикновен слуга, или да защитя честта си на музикант.

Ти знаеш колко оскърбления ми се е наложило да изтърпя, но тук завързах извънредно полезни връзки — за такива всеки музикант във Виена може само да мечтае. Към мен се отнасят с огромно уважение най-именити люде, готови са щедро да платят за всяко мое изпълнение. Трябва ли да пожертвувам всичко това заради някакви си четиристотин и петдесет гулдена? И в края на краищата да умра в неизвестност? Във Виена пред мен се разкриват безброй възможности! Граф Палфи ме представи на Стефани, инспектор в немската опера и фаворит на императора; изсвирих му няколко арии от «Идоменей» и те му направиха силно впечатление.

Стефани каза, че ако остана във Виена, ще смята за чест да работи с мене. Ще ми покаже своето либрето веднага щом реша какво да предприема.

Принц Кобенцл ми уреди изгодни уроци при своята братовчедка графиня фон Румбек. За дванадесет занимания получавам шест гулдена — три пъти повече, отколкото плащат за тази работа в Залцбург: принцът обеща да ми намери още ученици, ако остана във Виена. За да се издържам тук, ми са достатъчни не повече от двама ученици.