Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Безпокоя се за доброто ви име — каза графинята.
— Доброто ми име? — Волфганг се разсмя почти с огорчение, но като погледна обиденото й лице, добави: — Аз съм композитор и на първо място трябва да пазя таланта си.
— Аз също искам да го опазя. Наистина, Волфганг. Затова полагам усилия да ви предупредя за опасностите, които ви дебнат.
В този миг на Волфганг му се стори, че е влюбен в графинята. Но не, това е немислимо: тя има три дъщери, които много обича, при това е дванадесет години по-възрастна; сега наистина разликата като че се чувствуваше по-слабо, ала все пак Волфганг мечтаеше да обикне някоя млада и хубава жена. Възрастта бе наложила своя печат върху някога свежите, приятни черти на графиня Тун, но и сега тя бе запазила очарованието си и с право минаваше за една от най-светските и елегантни дами във Виена. Интересно дали неговата избраница ще бъде толкова умна и очарователна. Но нали в края на краищата хората не се женят за ума, веднага си помисли той. Само че по-скоро, милостиви боже, по-скоро! Така бе изтощен от самота, от очакване да срещне идеалната девойка, сякаш такъв идеал наистина съществуваше. Стига с тази непорочност и чистота в този толкова покварен свят!
— Ще осъществите стремежите си, Волфганг — окуражи го графинята.
— Кой знае. — Стори му се, че и музиката е престанала да му носи успокоение.
— Но не бива да се забравя едно: макар това, което пишете, да е възвишено, светът, който ви заобикаля, е земен!…
56
След седмица един лакей съобщи на Волфганг, че архиепископът му заповядва на другия ден сутринта да замине за Залцбург. Ужасен от толкова неочакваната заповед, Волфганг поиска от Колоредо аудиенция. Разрешено му бе с неохота и той прекара в чакане няколко часа, докато архиепископът благоволи да му отдели пет минути. Не си даде труд дори да попита защо Волфганг не може да замине и категорично заяви:
— От идната седмица никой не бива да остане повече в немския дом на ордена.
— Не мога да напусна Виена, ваша светлост, поне още седмица.
— Аз заповядах да заминете утре.
— Ваша светлост, предстоят ми няколко срещи, не мога да ги пренебрегна. Предстоят и прощални визити у добрите ми приятели принц Кобенцл и графиня Тун.
— Не мога да злоупотребявам повече с гостоприемството на чичо ми. Вие прекарахте тук достатъчно дълго, а сега помещението трябва да се освободи за неговите хора.
— Тогава ще си намеря друга квартира, ваша светлост.
Колоредо не пожела да продължи разговора.
— До една седмица да тръгнете за Залцбург — рязко каза той. — Ще имате достатъчно време да свършите всичките си работи. А оттук се махайте още сега, не ви разрешавам повече да оставате в тази сграда.
— Благодаря ви, ваша светлост.
— Злоупотребявате с търпението ми. Боя се, че скоро то съвсем ще се изчерпи.
Едва Волфганг се бе върнал в стаята си и започнал да мисли къде да се дене, ето че старшият лакей Ангербауер му предаде бележка.
— Донесе я едно симпатично младо момиче с много хубави тъмни очи и прекрасна фигура — рече той — и настоя да предам бележката лично на вас.
В първия момент Волфганг помисли, че му пращат някакво любовно писмо, но от кого? Бързо разгъна бележката: тя беше от госпожа Вебер. Значи, идвала е Констанце. Външността на момичето отговаряше на описанието, дадено от Ангербауер, Волфганг прочете:
„Драги господин Моцарт, надявам се, че няма да се разсърдите, задето се осмелявам да Ви пиша, но не съм сигурна дали знаете за смъртта на Фридолин. Той много Ви обичаше и последните му думи бяха: «Алоизия нямаше да се хвърли на врата на един артист, ако бяхме послушали навреме господин Моцарт.» Фридолин ми поръча също да Ви предам преписите, които той направи на Вашите манхаймски произведения, а да не ги продаваме, макар че, както знаете, съвсем не сме богати. И на смъртния си одър той прошепна, че тези копия трябва да се притежават само от гениален композитор като Вас. Фридолин много високо ценеше Вашето мнение, както впрочем и всички ние, и до края на дните си не можа да си прости, задето не бе поговорил с Вас по-откровено при последната ни среща, но вече беше болен и се страхуваше да не Ви зарази. А аз дълго се колебах дали да Ви пиша, боях се, че ни се сърдите заради Алоизия.
Констанце настоя да Ви предаде лично това писмо, за да го получите непременно; тя често си спомня как прекрасно се отнасяхте към нас. По време на съдбоносната болест на Вашата скъпа майка Констанце всеки ден ходеше в катедралата на капуцините да се моли за спасението на душата й. Не Ви доверих това преди, защото виждах как сте увлечен по Алоизия — а на нея такова нещо никога не би й дошло в главата — и не ми се щеше да Ви огорчавам. Сега обаче, когато знаете какво представлява Алоизия, също както и ние, смятам, че мога да Ви разкрия тези тайни.