Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Е, Моцарт, кога смятате най-сетне да заминете?
— Ваша светлост, исках да замина вчера, но в дилижанса нямаше места.
— Лъжа! Дори не сте помислили да заминете.
— Мислех, ваша светлост.
— Не сте се погрижили поне да вземете пакета от старшия лакей.
— Ваша светлост… — Волфганг замълча. Той наистина протакаше заминаването, но нима можеше да обясни на Колоредо; излъга само защото го бяха принудили.
— Поне да бяхте уведомили Ангербауер, че няма да отидете за пакета!
— Ваша светлост, аз не съм куриер и не съм лакей.
— А обикновен цигулар.
— Вече не съм и такъв, ваша светлост. Върнах се при вас на Длъжността първи концертмайстор.
— Но преди бяхте най-обикновен цигулар и само от време на време концертмайстор.
— Много съжалявам, че не съм успял да угодя на ваша светлост.
— Наистина ли, Моцарт?
Очите им се срещнаха. „Колоредо се мъчи да ме унищожи с поглед“ — помисли Волфганг. В очите на Колоредо имаше презрение, дългият нос и брадичка бяха насочени към Волфганг като остриета на шпаги, но погледът на Волфганг не беше по-малко предизвикателен.
— Кога ще заминете?
— Вече казах, ваша светлост: веднага щом си свърша работата. Вие не благоволихте да ми платите за допълнителния труд, положен за вас във Виена, затова ще се наложи сам да събера всичко, което успях да припечеля тук.
— Твърде много си позволявате! Не желая да ме оскърбяват хора от вашия ранг. Или веднага ще напуснете Виена, или ще ви спра заплатата.
— В такъв случай още повече ще ми се наложи да остана, ваша светлост. Тогава тези пари ще ми потрябват двойно повече.
Сега Колоредо даде воля на гнева си:
— Вие сте най-нехайният от всички мои лакей! Никой не ми е служил така зле, както вие, жалък глупак! Достатъчно дълго търпях вашето нахалство.
— Изглежда, не сте доволен от мен, ваша светлост.
— И смееш да ми говориш с такъв тон, долни лъжецо!
Волфганг се помъчи да отговори спокойно, макар гневът му все повече да се засилваше и да му се щеше да крещи и той.
— Опитвам се да говоря истината, ваша светлост.
— Внимавай добре, иначе за в бъдеще ще се лиша от услугите ти, презрян лъжльо!
— И аз от вашите!
— Като си помисля само, че му плащам петстотин гулдена!
— Четиристотин и петдесет!
— Щом не искаш да ми служиш както трябва, марш оттук!
Волфганг направи поклон и рече:
— С най-голямо удоволствие.
— Аз казах: „Марш!“ Не искам повече да те търпя!
— Това окончателно решение ли е?
Колоредо не отговори, толкова беше ядосан.
С внезапна решителност Волфганг заяви:
— Така да бъде. Утре ще съставя писмена молба за освобождаване от длъжност.
— Мерзавец! Лакей! Лъжец! Ти ще се провалиш във Виена, както се провали в Залцбург. Арко, Арко, изведете този негодник!
Но Волфганг, почувствувал се победител, излезе, преди графът да успее да го изхвърли. И тогава се ужаси от стореното. В Залцбург много поданици на архиепископа биваха хвърляни в тъмницата на крепостта Хохензалцбург за далеч по-невинни простъпки и Волфганг изведнъж се изплаши за татко. Не постъпи ли много лекомислено? Но как посмя Колоредо да му каже, че се е провалил в Залцбург? Колоредо му говори с такъв злобен тон! Ами ако враждебността на принц-архиепископа даде отражение и тук, във Виена? Прибра се в квартирата си и се тръшна на леглото. Гореше като в треска и цял трепереше. Остана така до зори, без да може да мигне.
След това вместо да отиде в немския дом на ордена да поиска, както можеше да се очаква, прошка от принц-архиепископа, Волфганг събра всичката си смелост и описа подробно на татко какво се бе случило. Да отговаря пред баща си в много отношения беше по-трудно, отколкото пред Колоредо, но нямаше връщане назад. Спокойно, с твърда решителност той съобщи, че подава оставка и смята да стори това официално — като напише писмо и го предаде за негова светлост чрез граф Арко. Ако Колоредо посмее да направи нещо, за да си отмъсти, добави той, например да уволни татко, нека те двамата с Нанерл веднага дойдат във Виена и Волфганг ще поеме грижата за тях.
Волфганг не се съмняваше, че неговото решение ще предизвика бурна реакция от страна на баща му, а Нанерл много ще плаче; ще му кажат, че е отишъл твърде далеч, ала той знаеше, че друг път за него няма. Татко е единственият човек, комуто винаги охотно се е подчинявал, но трябваше вече сам да стане господар на съдбата си — татко, въпреки своята любов, не винаги разбира нуждите му. Като изпрати писмото, Волфганг изпита облекчение. Това бе най-важната стъпка, която някога бе предприемал самостоятелно, и тя будеше у него гордост. Стремежът да защити независимостта си се беше превърнал в жизнена необходимост.