Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Архиепископът стана, за да подчертае с ръста си колко дребен е в сравнение с него органистът му. Но долови, че гостите и самият княз Дмитрий са на друго мнение, затова презрително си помисли: глупци, проявяват благосклонност към Моцарт, защото е на мода, но ако потрябва да го подкрепят, веднага ще подвият опашки и ще се разбягат кой където види. Отдавна би го уволнил, ако органистът не беше единственият негов музикант, когото почитат във Виена. Но щом той плаща на Моцарт, музикантът е длъжен да носи полза само нему; другите ще се отърват с няколко гулдена и толкова, а основната тежест на разходите ще легне върху неговите плещи. Какво нахалство — бездомен скитник, слуга, а отгоре на всичко се опитва да го затъмни! Без заплатата, която той му дава, това музикантче нямаше да знае досега как да изкара утрешния си хляб.

— Нима времето на Моцарт е напълно ангажирано, ваша светлост? — попита Кобенцл.

— Да. Възнамерявам да дам във Виена няколко концерта.

— Кога ще се състоят?

— Не всички вечери са определени, но мисля, че скоро окончателно ще реша това.

— Вечери ли?

— Разбира се! Кой ще отиде денем на концерт?

— Естествено. Значи, господин Моцарт може да дава уроци?

— Не ви разбирам, принц Кобенцл. — Колоредо бе озадачен.

— Моята братовчедка, графиня фон Румбек, би искала да взима уроци от Моцарт. Следобед. Ще разрешите ли?

Колоредо се почувствува в капан и изпадна в ярост. Но да откаже на Кобенцл, значеше да прояви неподчинение към короната. Затова архиепископът каза:

— Всички услуги, които може да предложи моят двор, са на ваше разположение и го смятам за чест! — Той съобрази, че тези уроци няма да траят дълго, понеже нямаше да остане кой знае колко във Виена. Това го успокои.

Кобенцл се обърна към Волфганг:

— Съгласен ли сте, маестро?

— Ще бъда щастлив, ваша светлост.

— Приемете и моята благодарност, маестро — рече княз Дмитрий. — Щастлив бях да чуя отново ваша музика; надявам се да изпитвам това удоволствие и занапред.

Колоредо даде знак на подчинените си, че се оттегля, и когато Волфганг не го последва, с намерение да довърши разговора с приятелите си, архиепископът махна на главния иконом да се справи с положението. Принц Кобенцл тъкмо казваше:

— Господин Моцарт, ще ми доставите голямо удоволствие, ако намерите възможност да погостувате във вилата ми във Виенската гора.

В този момент Карл Арко хвана Волфганг за ръка и преди той да успее да даде съгласието си на принца, го принуди да напусне залата ведно със свитата на архиепископа.