Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг също се гневеше, макар разрешението на Колоредо да го въодушеви. Той разбираше, че то е получено само поради покровителството на императорския двор; уведомиха го обаче късно — само два-три дена преди концерта — и това много затрудни работата, тъй като искаха от него да напише по този случай няколко пиеси.
Брунети — той също вземаше участие в концерта — заяви, че е невъзможно те да се напишат толкова бързо.
Брунети сам е невъзможен, помисли си Волфганг. Що се отнася до писането на музика, за Моцарт няма нищо невъзможно, стига да пожелае да го извърши.
— Ще композирам три пиеси — каза Волфганг: — рондо за вас, клавирна соната за мен и още една соната, нея ще изпълним двамата — аз на пианото, а вие ще ми акомпанирате на цигулка.
— Как ще успеете? Остават само два дни.
— Всичко ще бъде готово навреме. — Ех, че магаре е този Брунети, какво толкова се безпокои?
Ала вечерта преди деня на концерта Брунети дойде при него съвсем объркан.
— Получих рондото, а къде е цигулковият акомпанимент?
— Ще го напиша по-късно.
— По-късно? Вече е почти единадесет!
— Значи, до дванадесет, за да успея, ще напиша само партията на цигулката за вас, а своята партия няма да пиша, тя е в главата ми. Не се вълнувайте, помня всяка нота. Всичко ще бъде в ред и вие ще получите за изпълнението доста гулдени.
Цигулковият акомпанимент беше написан, но своята партия Моцарт свири изцяло по памет и при това превъзходно, което хвърли Брунети в изумление. Моцарт излезе прав: императорът прати на цигуларя като подарък двадесет гулдена. Но истински развълнува публиката само Моцарт. Когато завърши изпълнението на сонатата си за пиано, аплодисментите дълго не стихнаха и Волфганг бе принуден да я повтори на „бис“, а после да направи и импровизация.
Концертът свърши, императорът стана и извика „Браво!“, след което изрази желание да поговори с композитора. „Йосиф почти не се е променил — помисли Волфганг, — тъпичък, прилича на момче; изглежда доста по-млад.“ Сега, станал след смъртта на майка си пълновластен владетел, Йосиф водеше много по-демократична политика, стремеше се да избягва официалностите и се държеше с поданиците си като с равни.
— Господин Моцарт, вие както преди имате удивително туше — каза императорът; — искаме да чуем и други ваши произведения. Доста отдавна не сте били във Виена.
— Ваше величество, поласкан съм, че изразихте желание да послушате мое изпълнение.
— Естествено. Винаги сме харесвали вашата музика.
Обаче преди Волфганг да успее да заговори за бъдещето си, Йосиф бе извикан и това се осуети.
Следващата седмица графиня Тун даваше у дома си концерт, на който императорът бе обещал да присъствува, но този път Колоредо заяви, че органистът му няма да може да свири, и сам насрочи за същия ден концерт. Граф Палфи отново помоли Волфганг да свири у него, но получи пак отказ от Колоредо. Архиепископът не позволи на музиканта да уреди и публичен концерт въпреки настойчивите искания на публиката. В писмата до татко Волфганг изрази възмущение от Колоредо, противна му бе мисълта да се върне в Залцбург; Леополд го съветваше да не се кара с архиепископа и да не постъпва необмислено, но забраната да организира публичен концерт преля чашата на търпението. Силно разстроен, Волфганг се оплака на татко:
„Много ми е жал, че неприятностите ми с мюфтията така лошо са ти се отразили. Бих дал всичко, само и само да запазиш здравето си и да бъдеш щастлив; напълно съзнавам колко много си направил за мен, ала все по-трудно мога да се спогаждам с нашия архиглупак. Когато ми се открие възможност да изкарам малко пари, той винаги пречи.
Може би си прав, като пишеш, че единствено самолюбието му го кара да ме държи на служба, но каква полза имам от това? Нима то може да ме ласкае? И после, като си помисли човек как се отнася към мен! Четири пъти бях поканен на вечеря у графиня Тун и почти всеки ден съм неин гост; гостувах и на принц Кобенцл, а нашият мюфтия до ден днешен ме принуждава да сядам на една маса с камериерите и готвачите.
Всичките ми скъпи виенски приятели са единодушни: трябва да си осигуря благосклонността на императора. Йосиф горещо аплодира моята симфония, която бе дирижирана от Боно — оркестърът се състоеше от сто и осемдесет музиканти и свири великолепно. Какво бих могъл да постигна с такъв оркестър! А залцбургският камерен оркестър от дванадесет души е неспособен да изпълни сносно дори най-простичкото ми дивертименто.