Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Мисля, че може да се е опитал да я съживи.
Ярка светлина проблесна пред тях.
— По дяволите! — изруга ченгето. — Не ми казвай, че е способен на
това.
— Ако Мариса умре и ти би загубил разсъдъка си, нали?
Двамата се втурнаха в пещерата и замръзнаха на местата си.
— Какво е това? — попита Бъч, останал без дъх.
— Нямам… представа.
С тихи стъпки те се приближиха до олтара, онемели от гледката, разкрила се пред тях. В средата на каменния постамент стоеше скулптура, бюст… на главата и раменете на Джейн. Беше изработен от тъмносив
камък, а приликата беше толкова силна, че изглеждаше като снимка. Или
по-скоро холограма. Светлината от свещите потрепваше по чертите на
лицето й, а хвърляните сенки го правеха да изглежда като живо. В
далечния десен ъгъл се търкаляха счупен керамичен съд, свещеният череп
на Братството и нещо, което приличаше на покрито с мазнина сърце.
Ви беше облегнат на стената с имената зад олтара. Очите му бяха
затворени, а ръцете лежаха в скута му. Едната му китка беше превързана с
черна тъкан и един от кинжалите му липсваше. Мястото миришеше на
пушек, но не беше задимено.
— Ви? — Бъч се доближи до него и коленичи.
Фюри остави ченгето да се погрижи за Ви и отиде до олтара.
Скулптурата беше съвършено копие на лицето на Джейн, толкова
реална, че можеше да е тя, стига да дишаше. Той протегна ръка и се
насили да я докосне, но в мига, когато влезе в контакт е нея, тя се
разпадна. Не беше изработена от камък, а от пепел и сега не беше нищо
друго, освен купчинка прах, представляваща тленните останки на Джейн.
Фюри погледна към Бъч.
— Кажи ми, че Ви е жив.
— Поне диша.
— Да го отведем у дома — Фюри погледна към прахта. — Да
приберем и двамата у дома.
Трябваше му нещо, в което да пренесе Джейн, и със сигурност
нямаше да използва някой от съдовете на лесърите. Огледа се наоколо.
Нямаше нищо подходящо.
Фюри съблече копринената си риза и я разстла на олтара. Не се сети
за нищо по-добро, а времето им изтичаше.
Денят наближаваше. И настъпването му не подлежеше на никакви
преговори.
51.
Два дена по-късно Фюри реши да отиде от другата страна. Директрис
настояваше за среща и той не искаше да отлага повече. А и трябваше да се
махне от къщата.
След смъртта на Джейн над имението беше надвиснал черен облак и
това се отразяваше на всички обвързани мъже. Загубата на шелан, а тя
беше именно такава, въпреки че с Ви не бяха официално свързани, от край
време бе най-големият ужас за всички. Това, че беше убита от врага, правеше ситуацията непоносима. И още по-лошо, случваше се по-малко от
година, след като Уелси беше убита по подобен начин и напомняше на
всички мъже добре известната им истина — обвързаните в Братството
бяха особено силно застрашени от страна на лесърите. Тормент се беше
убедил лично в това, а сега и Вишъс. Господи, не се знаеше дали Вишъс
ще остане сред тях. Тор беше изчезнал веднага след убийството на Уелси
и оттогава никой не го беше видял или чул. Макар че според Рот братът
още беше жив, те всички се бяха отказали да очакват появата му поне още
десетилетие или две. Може би в бъдеще щеше да се върне. Или може би
щеше да умре някъде по света сам. Възможно бе следващата им среща с
него да бъдеше в отвъдното. Горкият Вишъс.
В момента Ви беше в стаята си в Дупката и лежеше до урната, в която
Фюри в крайна сметка беше поставил праха на Джейн. Според Бъч не
беше казал нищо и не беше ял нищо, но очите му бяха отворени.
Очевидно нямаше намерение да обясни случилото се в Гробницата. С
Джейн. С китката му.
Фюри изруга и коленичи до леглото си. Сложи на врата си медальона
на Примейла. Затвори очи и се озова директно в светилището на
Избраниците, като междувременно мислеше за Кормия. Тя също стоеше в
стаята си. Ядеше малко и говореше още по-малко. Той периодично
проверяваше как е, въпреки че не знаеше какво да направи за нея, освен
да й носи книги, които тя явно харесваше. Падаше си по Джейн Остин, но
не разбираше как описаното можеше да е художествена измислица или, по
нейните думи, «преднамерена лъжа».
Фюри тръгна от амфитеатъра, защото не познаваше околността много
добре, и реши, че това е добра отправна точка. Почувства се странно, застанал насред цялата тази белота. И още по-странно, когато заобиколи
зад сцената и пред погледа му се разкриха няколко бели храма. Беше като
реклама за белина. Нямаше никакъв цвят. И беше толкова тихо. Плашещо