Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
появата на Примейл на сцената това няма как да се случи. Класически
сценарий.
Джон хвърли поглед към мълчаливата блондинка от другата страна на
Фюри. Избраницата наистина беше красива, с ефирната хубост, присъща
на ангелите. От нея се излъчваше неземно сияние. Но не беше щастлива.
Хранеше се със сведен поглед.
Освен когато очите й се насочваха към Фюри. А това се случваше, когато той заговореше или погледнеше към Бела.
От челото на масата прозвуча суровият глас на Рот.
— Директрис трябва да умре.
Фюри се прокашля и взе обратно съда с масло от Бела.
— Смятай го за сторено, господарю.
Мили Боже. Нима Фюри…
— Добре — Рот кимна с разбиране и одобрение. — Кой ще я замести?
— Скрайб Върджин ме попита кого искам да избера за поста, но не
познавам…
— Амалия — произнесе русата Избраница. Всички глави се обърнаха
към нея.
— Моля? — попита Фюри. — Какво каза?
Когато заговори, гласът й беше прекрасен. Звънлив, нежен и
мелодичен.
— Ако не е неуважително, бих ли могла да предложа Избраницата
Амалия? Тя е сърдечна, мила и с подходящо старшинство.
Жълтите очи на Фюри изучаваха жената, но изражението му беше
резервирано, като че не знаеше какво да каже или как да постъпи.
— Тогава тя е тази, която ще посоча. Благодаря ти.
За миг тя вдигна поглед към него и лицето й порозовя. Но Фюри
отклони очи и тя направи същото.
— Всички ще почиваме тази нощ — заяви Рот рязко. — Имаме нужда
да се прегрупираме.
Рейдж изръмжа от другия край на масата.
— Пак ли ще ни караш да играем «Монополи»?
— Да — от страна на Братството се разнесе дружен стон, който Рот
напълно игнорира. — Веднага след вечеря.
— Има нещо, което трябва да свърша — каза Ви. — Ще се върна
възможно най-скоро.
— Добре, но няма да можеш да използваш фигурката на кучето или
обувката. Те винаги се избират първи.
— Ще го преживея.
Фриц влезе с огромен поднос със сладкиш «Печена Аляска»*.
[* Печена Аляска — сладкиш с пандишпан, сладолед и запечен
белтък. — Б.пр.]
— Може би ще желаете десерт? — попита догенът усмихнато.
Всички отговориха като един.
— Да, моля.
Джон остави салфетката си и помоли да бъде извинен. След кимането
на Бет стана от масата и се запъти към тунела под главното стълбище.
Разходката до тренировъчния център не отне много време, още повече че
походката му се бе стабилизирала и той започваше да се чувства все по-
комфортно в тялото си.
Стигна до кабинета на Тор и се стегна, преди да огледа наоколо.
Нищо не се беше променило след изчезването на брата. Само дето
грозният зелен стол сега беше в кабинета на Рот. Иначе всичко си беше
същото.
Джон отиде зад бюрото и седна. Наоколо бяха разпръснати документи
и папки. На някои имаше залепени листчета, върху които Зи беше писал
разни неща с присъщата му съзнателност.
Сложи ръце на страничните облегалки и ги задвижи напред-назад.
Мразеше начина, по който се чувстваше в момента.
Мразеше се, задето е ядосан, че Ви си получи Джейн обратно, докато
Тор беше загубил Уелси завинаги. Но не беше честно. И то не само към
Тор. Би се радвал да има духа на Уелси в живота си. Щеше да е хубаво
единствената майка, която познаваше, да бъде около него.
Ви беше получил тази благодат.
А също и Рейдж. С Мери.
Какво ги правеше толкова специални?
Обхвана главата си с ръце. Чувстваше се като отвратителна личност.
Да завиждаш на нечие щастие и късмет, бе нещо ужасно. Особено ако ги
обичаш. Но така силно му липсваше Тор и толкова горчиво скърбеше за
Уелси, че…
— Здравей.
Джон вдигна поглед. Зи стоеше насред кабинета, макар че само Бог
знаеше как беше влязъл, без да издаде нито звук.
— Какво се върти в главата ти, Джон?
— Нищо.
— Да опитаме ли отново?
Джон поклати глава и погледна надолу. Случайно забеляза, че
досието на Леш лежеше най-отгоре в купчината, и се замисли за него.
Предстоеше им сблъсък. Беше само въпрос на време.
— Знаеш ли — заговори Зи, — все се чудех защо аз, а не Фюри.
Джон вдигна глава намръщен.
— Да, чудех се защо отвлякоха мен и преживях всичко онова. И не
само аз съм си задавал този въпрос. Фюри още не може да си прости, че се
случи с мен, а не с него — Зи притисна ръце към гърдите си. —Проблемът е, че ако започнеш да се чудиш защо нещо се случва с един, а
не с друг, това не те отвежда никъде.
— Искам Уелси да се върне.
— Предположих, че заради това си тръгна — братът поглади
обръснатата си глава. — Ето какво. Вярвам, че нечия ръка ни води. Само