Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
на лесърите, да не бе известна, бе ясно, че първо се вкарва «кръвта» на
Омега преди отстраняването на сърцето.
Така че Вишъс имаше това, което му бе нужно от техния враг.
Погледна към черепа на Първия брат и не се поколеба да използва
реликвата за целите си, били те и противозаконни. Извади един от
кинжалите си, направи резка на китката си и остави кръвта му да се стече
в сребърната чаша, поставена върху черепа. После взе сърцето на лесъра и
стисна силно.
Черни капки концентрирано зло се процедиха и се смесиха с
яркочервената кръв. Греховната течност беше магическа по начин, противоречащ на всичко редно, такъв, който превръщаше измъчването на
другите в удоволствие, носещ наслада от нараняването на невинни… но
също така съдържаше в себе си вечността.
А именно това му беше нужно за Джейн.
— Не!
Той се обърна рязко.
Скрайб Върджин се беше явила зад него. Качулката й беше свалена и
прозрачното й лице излъчваше ужас.
— Не бива да го правиш.
Той се обърна и приближи черепа до главата на Джейн. До съзнанието
му достигна откъслечна мисъл, която му се стори странна. Направи
паралел между това, че Джейн знаеше как изглежда сърцето, туптящо в
гърдите му, а сега той се канеше да открие как изглежда нейното.
— В това няма равновесие! Не е платена цената!
Ви дръпна якето си от своята жена. Кървавото петно в средата на
ризата му, точно между гърдите й, беше като око на бик.
— Ще се върне не такава, каквато я познаваш — просъска майка му.
— Ще се върне в образа на дявол. Това ще постигнеш.
— Обичам я. Мога да се грижа за нея, както го правя с Бъч.
— Любовта ти няма да промени крайния резултат, нито пък уменията
ти да се справяш със следите от Омега. Това е забранено.
Обърна се към майка си, изпълнен с омраза към нея и глупостите й за
«ин» и «ян».
— Искаш равновесие, значи? Сделка? Искаш да си платя, преди да го
направя? Чудесно! Какво ще ми струва? Натрапи на Рейдж проклятие, което ще го съпътства, докато е жив. Какво ще направиш с мен?
— Равенството не е мой закон!
— Чий е тогава? И какво дължа, по дяволите?!
На Скрайб Върджин изглежда й трябваше малко време да събере
мислите си.
— Това е извън пределите на моите възможности. Тя е мъртва. Няма
връщане назад, когато тялото е изстинало, както е нейното.
— Глупости — той се наведе към Джейн, готов да направи разрез на
гърдите й.
— Ще я обречеш на вечно проклятие. Няма да има къде другаде да
отиде, освен при Омега и ще ти се наложи да я пратиш там. Ще бъде
обсебена от злото и няма да имаш друг избор, освен да я унищожиш.
Той погледна към безжизненото лице на Джейн. Припомни си
усмивката й. Опита се да я види върху бледата й кожа. Не можа.
— Равенство… — прошепна.
Протегна се и докосна студеното й лице с обикновената си ръка и се
замисли за всичко, което би могъл да даде. Това, с което можеше да
плати.
— Не става дума само за равенство — заговори Скрайб Върджин. —Има забранени неща.
Решението изникна в главата му и той вече не чуваше думите на
майка си.
Вдигна така ценната за него обикновена ръка. Тази, с която можеше
да докосва околните. Тази, която беше нормална. Не прокълнато бреме, носещо разруха. Добрата му ръка.
Положи я на олтара, притисна дланта си плътно към него и разтвори
пръстите. После взе кинжала и го опря в кожата. Острието проникна и
стигна до костта.
— Не! — изкрещя Скрайб Върджин.
50.
Времето на Джейн свършваше. Тя го знаеше така, както знаеше кога
някой пациент се влошава. Вътрешният й часовник се беше задействал.
Алармата пищеше.
— Не искам да се отказвам от него — каза тя на никого.
Гласът й не стигна далече и тя забеляза, че мъглата се беше
сгъстила… толкова много, че започваше да пречи дори на краката й да се
движат. После й стана ясно. Нищо не им пречеше. С вледеняващ ужас тя
осъзна, че ако не предприемеше нещо, постепенно щеше да изчезне и да
заеме мястото си в обкръжаващото я нищо. Щеше да бъде сама завинаги, вкопчила се в любов, изпитвана някога от нея. Тъжен и бродещ призрак.
Обзета от емоции, тя усети сълзи да напират в очите й. Осъзна, че
единственият начин да се спаси, е да се откаже от копнежа си по Вишъс.
Това беше ключът към вратата. Но й се струваше равносилно на
предателство. Да го остави сам с горчивото бъдеще. Можеше да си
представи какво би било за нея, ако той беше умрял.
Мъглата се сгъстяваше и температурата се понижаваше. Погледна
надолу. Краката й започваха да изчезват. Първо до глезените, а сега и