Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
потърка очи, примигвайки. Напоследък получаваше главоболие. Може би
четеше прекалено много и дезертирането на брат им не беше най-доброто
хапче за главата му.
Срещу него Рейдж изруга и затвори телефона.
— Още не се е появил в клиниката на Хавърс. Може би е отишъл да я
погребе някъде. Пръстта е замръзнала, но с неговата ръка едва ли би било
проблем.
— Наистина ли мислите, че е мъртва? — промърмори Рот.
— Доколкото видях, беше простреляна право в гърдите. Когато
свърших с лесъра, тях вече ги нямаше, а също и колата й. Но… да, не
мисля, че е оцеляла.
Рот погледна към Бъч, който не беше обелил и дума от влизането си в
помещението.
— Знаеш ли как да намерим някоя от жените, които използва за секс
или да се храни?
Ченгето поклати глава.
— Нито една. Пазеше тази част от живота си в тайна.
— Значи така не можем да го проследим. Още добри новини.
Възможно ли е да е отишъл в този негов пентхаус?
— Отбих се на път за вкъщи — отговори Бъч. — Не беше там и се
съмнявам, че би отишъл. Не и като се има предвид за какво го е
използвал.
— А до изгрева остават само два часа — Рот седна зад бюрото си в
стил Луи XVI и опря ръце в изящния стол, готов да скочи от него всеки
момент.
Телефонът на Бъч зазвъня и той отговори забързано.
— Ви? О… здравей, скъпа. Не… Още нищо. Ще ти се обадя.
Обещавам. Обичам те.
Ченгето затвори телефона, а Рот се обърна към огъня и камината и
остана смълчан за кратко, като без съмнение прехвърляше в съзнанието си
наличните възможности. Които бяха… никакви. Вишъс можеше да е
навсякъде, така че дори братята да се пръснеха в четирите посоки на
света, би било, като да търсят игла в копа сено. А и беше повече от ясно, че Ви беше унищожил джипиес чипа. Не искаше да бъде открит. Най-
накрая Рот заговори:
— Гранатата е налице, господа. Въпросът е къде ще избухне.
Ви подбра внимателно мястото на катастрофата. Искаше да е близо до
крайната им цел, но в същото време достатъчно отдалечено, за да им
осигури усамотение. Точно преди да излезе от подходящата зона, един
завой сам му се предложи. Идеално. Сложи си колана, натисна газта и се
подготви. Двигателят на аудито изръмжа и колелата се завъртяха все по-
бързо и по-бързо по хлъзгавия път. Бързо престана да бъде кола и се
превърна в безмерно количество кинетична енергия.
Вместо да следва острия ляв завой на шосе двайсет и две, Ви
продължи направо към редицата от дървета. Като послушно дете без
инстинкти за оцеляване колата излетя от банкета и за част от секундата
полетя във въздуха.
Приземяването разтресе Ви и той удари главата си в тавана, после
полетя напред. Въздушните възглавници на волана и таблото се отвориха.
Купето се блъскаше в храсталаци и дръвчета и…
Дъбът беше огромен. Масивен като къща. И също така здрав.
Допълнителната противоударна конструкция в аудито бе
единственото, което спаси Ви от пълно размазване, тъй като цялата
предница на колата беше нагъната като акордеон. В резултат на удара
главата на Ви отскочи и той отново заби лице във възглавницата в мига, когато един клон проби предното стъкло.
В следващия миг ушите му писнаха, все едно в тях се беше
задействала противопожарна аларма. Замаян и с кървящи рани, предизвикани от клоните и парчетата стъкло, той откопча колана, отвори
вратата и се запрепъва навън. Пое дълбоко въздух. Чу стърженето на
двигателя и свистенето на въздуха, изпускан от възглавниците. Дъждът се
лееше монотонно и плавно, незаинтересуван от ставащото, и се стичаше
от дърветата в плитки локви.
Ви бързо заобиколи колата и отиде при Джейн. Ударът я беше
захвърлил напред и кръвта й беше оставила следи по стъклото, таблото и
седалката. Той искаше точно това.
Наведе се и я освободи от колана, после я вдигна така внимателно, сякаш все още беше жива, и я намести удобно в ръцете си. Преди да
закрачи между дърветата, той взе коженото си яке и я покри, за да я
предпази от студа.
Вишъс започна да върви, както се започва вървене. Стъпи с единия
крак пред другия. Повтори движението. После отново го повтори.
Придвижваше се с тежки стъпки през гората и дъждът го мокреше все
повече и повече, докато накрая не се отличаваше от околните дървета —просто още един предмет, от който се стичаха струи вода. Избра
заобиколен път, за да стигне до целта си. Ръцете и гърбът го заболяха от
тежестта.
Най-накрая се добра до входа на пещерата. Не си направи труда да
провери дали някой го следва. Знаеше, че е сам.