Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Влезе в прохода и колкото повече напредваше по мръсния под, толкова повече отслабваше звукът от дъжда. По памет откри дръжката в
скалната стена и задейства механизма. Когато триметровата гранитна
плоча се повдигна, той пое по разкрилия се коридор и стигна до двойна
метална порта. Отключи я със силата на съзнанието си и когато тя се
отвори безшумно, каменната плоча зад него се спусна на мястото си.
Вътре цареше непрогледен мрак. Въздухът в подземието беше така
гъст, все едно беше натъпкан вътре. Бързо запали с мисълта си няколко от
факлите по стените. После тръгна към мястото в Гробницата, където се
провеждаха ритуалите. Двете стени на прохода бяха покрити с рафтове, отрупани с керамични съдове, съдържащи сърцата на лесърите, убити от
Братството. Не погледна към тях, както правеше обикновено. Взираше се
право пред себе си, понесъл в ръцете си тялото на своята любима.
Мокрите му ботуши оставяха следи по лъскавия мраморен под.
Не след дълго се озова в сърцето на Гробницата — огромна подземна
падина. С волята си той запали дебелите черни свещи, поставени на
стойки. Те осветиха висящите от тавана сталактити, подобни на кинжали, а също и големите черни мраморни плочи, оформящи стената зад олтара.
Тези плочи бяха видението, явило му се, докато беше на шосе двайсет
и две, и се взираше в редицата дървета. Беше си представил мемориалната
стена. Точно като преплетените клони на дърветата, вдълбаните имена на
воините, служили на Братството с поколения, оформяха нежна, подобна на
дантела шарка, когато бяха гледани отдалече.
Олтарът пред стената беше обикновен, но всяващ респект.
Представляваше огромно парче камък, носено от две масивни греди. В
центъра му лежеше черепът на първия член на Братството на черния
кинжал — най-святата реликва, притежавана от братята.
Той го бутна настрани и положи Джейн на мястото му. Тя беше
изгубила цвета си и когато отпуснатите й бледи ръце паднаха от двете й
страни, цялото му тяло се разтрепери. Внимателно ги върна обратно върху
гърдите й.
Отстъпи назад, докато гърбът му не се опря в гравираната стена. На
светлината, хвърляна от свещите, и с якето му, покрило тялото й, той
почти можеше да си представи, че тя спи.
Почти.
Заобиколен от подземния пейзаж, той се замисли за пещерата, служила за подслон на военния лагер. Спомни си как беше използвал
ръката си срещу претрансите, които го бяха тормозили, а също и срещу
баща си.
Дръпна ръкавицата и я свали от искрящата си длан.
Това, което се канеше да стори, беше срещу природните закони, както
и срещу тези на расата му.
Съживяването на мъртвец не беше удачно, нито допустимо действие
при каквито и да било обстоятелства. И не само защото това беше в стила
на Омега. В хрониките на расата им, тези хиляди томове с история, се
посочваха само два случая и всеки от тях беше завършил трагично.
Но той беше различен. Ситуацията беше различна. Джейн беше
различна. Правеше го от обич, докато при случаите, за които беше чел, ставаше дума за омраза: единият беше убиец и някой беше решил да го
използва като оръжие, а друга жена беше върната към живота с цел
отмъщение.
Имаше още нещо в защита на действията му. Лекуваше Бъч, като
прогонваше злите сили от ченгето, когато той имаше вземане-даване с
лесърите. Можеше да прави същото и с Джейн. Беше абсолютно способен
на това.
С желязна решимост прогони от мислите си резултатите от подобни
действия в царството на мрачните изкуства на Омега. И се фокусира върху
любовта си към своята жена.
Това, че Джейн беше човек, не представляваше проблем, тъй като
съживяването се състоеше във връщане на мъртвеца обратно към живот и
границата между двете състояния беше една и съща, независимо от вида.
Имаше всичко необходимо. Ритуалът изискваше три елемента — нещо
принадлежащо на Омега, прясна кръв и източник на електрическа енергия, като например овладяна светкавица.
Или в случая — неговото проклятие.
Ви се върна в прохода с подредените глинени съдове и не губи време
да избира. Взе първия, който му попадна, от един рафт. Беше покрит е
фини пукнатини и цветът му беше тъмнокафяв, което значеше, че е от
ранните.
Когато се върна обратно до олтара, удари съда в камъка и го разби на
парчета, за да извади съдържанието му. Намиращото се вътре сърце беше
покрито с нещо черно и мазно и се бе запазило от течащото във вените на
Омега вещество. Макар точната процедура, извършваща се в Обществото