Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
тихо.
Избра посока и тръгна, като се боеше да не се натъкне на група
Избраници и определено не бързаше да се озове лице в лице с Директрис.
Реши да разгледа някои от храмовете, за да убие малко време. Избра един
на случаен принцип и се качи по полегатото мраморно стълбище, но
установи, че двойните врати са здраво заключени.
Намръщи се и се наведе да огледа голямата и странна форма на
ключалката. Импулсивно свали медальона на Примейла и го пъхна в нея.
Кой да го очаква! Оказа се ключ.
Двойните врати се отвориха, без да издадат звук, и той се изненада от
намиращото се вътре. От двете страни на помещението имаше подредени
сандъци със скъпоценни камъни. Той се заразхожда сред съкровищата и
зарови ръце сред блестящите камъни.
Но това не беше всичко. В дъното имаше стъклени шкафове. Такива, които можеш да видиш в музей. Отиде до тях, за да ги огледа. Естествено, по тях нямаше и прашинка, но той чувстваше, че причината не беше в
това, че са били почистени. Не можеше да допусне, че във въздуха тук се
съдържа някаква мръсотия, нито дори микроскопични частици.
Намиращото се вътре го смая. Очевидно предметите идваха от
реалния свят. Имаше старомоден чифт очила, порцеланова купа с
ориенталски произход, бутилка уиски с етикет, датиращ от 1930 година, абаносово цигаре, дамско ветрило, изработено от бели пера.
Чудеше се как са се озовали тук. Някои от предметите бяха доста
стари, но въпреки това бяха в идеално състояние и безупречно чисти.
Спря пред нещо, което приличаше на древна книга.
— Да му се… не види.
Кожената подвързия беше изпокъсана, но релефният надпис на
заглавието още беше четим — «Дариъс, син на Марклън».
Фюри се наведе поразен. Това беше книга на Ди… вероятно дневник.
Отвори витрината и се намръщи от миризмата. Барут?
Огледа сбирката от вещи. В ъгъла стоеше стар револвер и той
разпозна производството и модела от енциклопедията за оръжия, по която
преподаваше. Беше Колт от 1890, 36-калибров, от флотското въоръжение, шестцилиндров. Бил е използван наскоро.
Взе го, отвори барабана и извади един от патроните. Бяха сферични…
и с неравна повърхност, сякаш ръчно направени.
Беше виждал такава форма и преди. Докато триеше медицинските
резултати на Ви от компютъра в «Св. Франсис», хвърли поглед на
рентгеновите снимки… и видя сферично и леко неравно парче олово в
белия дроб на брата.
— Дошли сте да ме видите ли?
Фюри погледна през рамо и видя Директрис. Жената стоеше пред
двойните врати, облечена в бяла роба като всички останали. На врата й на
верижка висеше същият като неговия медальон.
— Хубава колекция от артефакти имате тук — отбеляза той и се
обърна.
Жената присви очи.
— Мислех, че повече ще ви заинтересуват скъпоценните камъни.
— Всъщност, не — вдигна книгата, като я наблюдаваше внимателно.
— Това тук изглежда е дневникът на мой брат.
Тя повдигна рамене съвсем леко и на него му се прииска да я убие.
— Да, това е дневникът на Дариъс.
Фюри потупа корицата, после направи широк жест около себе си.
— Кажи ми, това място винаги ли е заключено?
— Да, винаги от нападението насам.
— Ние двамата сме единствените, които имат ключове, нали така? Не
искам нещо да се случи с вещите.
— Да. Само ние двамата. Никой не би могъл да влезе тук, без
знанието ми и без моето присъствие.
— Никой значи.
В очите й проблесна гняв.
— Заповедите са, за да бъдат изпълнявани. Прекарах години да
обучавам Избраниците на подобаващо поведение.
— Да… И появата на Примейла сигурно те съсипва. Защото сега аз
командвам. Не е ли така?
Гласът й стана тих.
— Нормално и редно е вие да определяте правилата тук.
— Съжалявам, може ли да повториш? Не те чух добре.
За секунда в очите й закипя злост. Това беше потвърждение за
действията и мотивите й. Директрис беше стреляла по Вишъс. С оръжието
от сандъка. Искаше да продължи да командва и отлично осъзнаваше, че с
идването на Примейла в най-добрия случай щеше да бъде втора в
йерархията и ръководена от мъж. Можеше да загуби цялата си власт дори
ако той не харесаше цвета на очите й.
Когато не беше успяла да убие Ви, тя се беше отдръпнала… докато не
й се удадеше шанс да опита отново. Без съмнение беше достатъчно умна и
зла, че да защитава територията си, докато не остане подходящ брат или
позицията на Примейл не започнеше да изглежда прокълната.
— Канеше се да кажеш нещо — подсети я той.
Директрис поглади медальона на врата си.