Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Беше лицето на Джейн и тялото на Джейн, но тя беше прозрачно видение.
— Джейн?
Преди да се дематериализира, Скрайб Върджин промълви: — Не е нужно да ми благодариш. Само знай, че проклятието ти е
начинът да я докосваш. Довиждане.
Като за повторно събиране на влюбени, тази среща беше странна и
неловка.
И не само защото Джейн можеше да бъде определена като дух.
Вишъс изглеждаше готов да загуби съзнание. Което я нарани. Беше
напълно възможно да не я хареса такава и какво щеше да стане с нея
тогава? Когато Скрайб Върджин я беше посетила в рая или каквото и да
беше това място, и й беше дала възможността да се завърне, дори не се
наложи да се замисля за отговора. Но сега, изправена пред неговия шок, не беше сигурна дали е направила верния избор.
Той стана от леглото, пристъпи към нея и неуверено докосна лицето й
с искрящата си ръка. Тя се притисна към топлата му длан.
— Ти ли си? — попита той дрезгаво.
Тя кимна и протегна ръка към леко зачервеното му лице.
— Плакал си.
Той хвана ръката й.
— Мога да те почувствам.
— Аз също.
Той докосна врата й, раменете й, гръдната й кост. Вдигна ръката й и я
погледна… по-точно погледна през нея.
— Мога да сядам на разни места — каза тя без определена причина.
— Искам да кажа… Докато чаках в коридора, седнах на дивана. Наместих
една картина на стената. Сложих една монета в чинийката с дребни. Взех
едно списание. Чувството е малко странно, но е достатъчно само да се
концентрирам — по дяволите. Какви ги дрънкаше. — Скрайб Върджин
каза, че мога да се храня, но не е нужно. Каза, че… мога също и да пия.
Не съм сигурна как точно става, но тя очевидно знае. Както и да е. Ще
отнеме известно време да свикна, но…
Той зарови ръка в косата й и тя се почувства точно както преди.
Несъществуващото й тяло регистрираше усещания, както го беше правило
преди.
Той се намръщи и погледна надолу ядосано.
— Тя каза, че се изисква жертва, за да върнеш някого. Какво й даде?
Каква сделка сключи?
— Какво имаш предвид?
— Тя не дава нищо, без да поиска друго в замяна. Какво взе от теб?
— Нищо. Не ми е искала нищо.
Той поклати глава и изглежда се канеше да заговори. Но после я
обгърна с масивните си ръце и я притисна към треперещото си, излъчващо
топлина тяло. За разлика от всички други обстоятелства, при които
трябваше да се съсредоточи, за да усеща предметите, с Ви се случи от
само себе си. Опряна в него, нямаше усещането за безплътност, без да е
необходимо да полага каквито и да било усилия.
Личеше, че плаче, по начина му на дишане и по това, как се
притискаше в нея, но тя знаеше, че ако опита да го успокои с думи, той
щеше да спре на мига. Затова просто го прегърна и го остави да
продължи.
Тя самата едва се крепеше да не рухне емоционално.
— Мислех, че вече никога няма да правя това — заговори той с
пресекващ глас.
Джейн затвори очи и го стисна здраво, като мислеше за онзи момент в
мъглата, когато се беше отказала от него. Ако не го беше направила, сега
нямаше да са заедно, нали така?
Майната й на свободната воля, помисли си тя. Съдбата беше тази, която имаше значение, въпреки че можеше да е много болезнена на пръв
поглед. Защото любовта в различните си форми винаги бе трайна. Тя беше
безкрайна. Вечна. Тя беше тази, която устояваше на времето. Нямаше
представа кой или какво е Скрайб Върджин. Не знаеше къде е била самата
тя и как така се върна. Но знаеше едно.
— Ти беше прав — каза тя, опряла лице в гърдите на Ви.
— За какво?
— Вярвам в Бог.
53.
На следващата вечер Джон нямаше часове и седна заедно с братята за
Първото хранене. Настроението в къщата се беше подобрило осезаемо в
сравнение с последните няколко седмици. Но той със сигурност не
споделяше общата еуфория.
— Така че — говореше Фюри, — отидох при Скрайб Върджин и й
казах за патрона.
— Мили Боже. Директрис — Вишъс се наведе напред, без да пуска
ръката на Джейн. — Реших, че е бил лесър.
Ви не се отделяше от своята лекарка, сякаш се страхуваше тя да не
изчезне. Което донякъде беше разбираемо. Джон се опитваше да не се
взира в нея, но беше трудно. Носеше една от тениските на Ви и чифт сини
джинси и ги изпълваше нормално. Но намиращото се вътре беше… дух, по
негови предположения.
— Разбира се, че така ще решиш — отговори Фюри и се обърна към
Бела, за да й подаде съда с маслото. — Всички така мислехме. Но тази
жена е имала сериозен мотив. Искала е да продължи да командва, а с