Последна саможертва

разписание.

– Ами... беше доста тежка нощ, наложи се да бягаме от цял

легион пазители и така нататък.

Ейдриън ме улови за ръката, но леко се намръщи, когато

не стиснах неговата. Скоро обаче лицето му се разведри и по

устните му заигра ленива усмивка.

– Е, на твое място повече бих се притеснявал от твоя старец,

отколкото от тях. Той е бесен, че не си останала в онзи град.

Освен това не го допускат да се види с алхимиците. Повярвай

ми, той наистина се опитва с всички възможни средства.

Ако развоят на събитията не беше толкова неблагоприятен

за мен, щях да се разсмея.

– Значи, в крайна сметка, не се оказа чак толкова всемо-

гъщ – въздъхнах. – Точно от това се нуждаем и ние. От Сидни.

Или по-скоро от онзи мъж, който я придружава. Защото той

вероятно знае нещо. – В паметта ми изплува моментът, в кой-

 413 

р и ш е л м и й д

то видях как трепна лицето на Иън. Той познава мъжа, който

бе нападнал Лиса и бе подкупил портиера Джо. – Нуждаем

се от него.

– Според това, което научих – каза Ейдриън, – пазителите

само се мотаят около хотела и по-скоро са загрижени кога ще

си тръгнат алхимиците. Но контролират кой посещава хотела.

Няма да пуснат никой от нас или други алхимици. В хотела

има гости и от човешката раса и предполагам, че Ейб се е опи-

тал да се дегизира като такъв. И се е провалил.

Бедният Змей.

– Би трябвало да има повече вяра в способностите на па-

зителите. Те няма да допуснат когото и да било, но самите те

свободно влизат и излизат оттам. – Собствените ми думи ме

стреснаха и млъкнах за миг. – Да, това е...

Ейдриън ме изгледа подозрително.

– О, не. Познавам този поглед. Непременно ще последва

нещо шантаво.

Задържах ръката му в своята, но сега по-скоро от възбуда,

отколкото от любов.

– Намери Михаил. Кажи му да се срещне с нас... – Млък-

нах, за да обмисля това, което току-що ми хрумна. Бях виж-

дала градчето, в което алхимиците бяха отседнали. Трябваше

да преминем с колата през него, защото беше най-близкото

населено място до кралския двор. Напрегнах паметта си, оп-

итвайки се да си спомня някакви подробности. – При ресто-

ранта с червената табела. Намира се в по-далечния край на

градчето.

– По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, малък дам-

пир. Сега пазителите в кралския двор са страшно заети заради

охраняването на изборите за монарх. Ако Лиса не беше напад-

ната, нямаше да позволят дори на майка ти да остане с нея. Не

ми се вярва да разрешат на Михаил да се отлъчи от поста си.

– Той ще измисли нещо – заявих уверено. – Само му кажи,

че това е... това е свързано с решаващи сведения за открива-

не на убиеца. Това е отговорът. А той ще измисли как да се

справи.

Ейдриън ме изгледа скептично, но за него бе трудно да ми

откаже каквото и да е.

 414 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а