Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
бързо скъсиха разстоянието помежду им.
– Здравей, Серена – поздрави я Лиса. – Не можем да гово-
рим сега. Изпитът...
– Зная, зная. – Серена се изчерви, но не заради бягането,
а от притеснение. Подаде ѝ лист хартия. – Съставих списъка.
Включих всички, за които успях да си спомня.
– Какъв е този списък? – поинтересува се Таша.
– Списък с имената на мороите, които са тренирали под
надзора на кралицата, за да провери тя доколко могат да се
научат да се сражават.
Веждите на Таша се извиха от изненада. Тя не бе присъст-
вала последния път, когато го обсъждаха.
– Татяна е обучавала? Никога не съм чувала подобно нещо. –
Имах чувството, че тя с удоволствие би се включила като една
от инструкторките.
– Повечето не са го знаели – съгласи се Лиса, като оглади
посмачкания лист. – Това е било строго пазена тайна.
Групата се струпа около Лиса, за да прочете имената, изпи-
сани със старателния почерк на Серена. Кристиан леко под-
свирна.
– Татяна може да е била склонна да приеме идеята за обу-
чение на мороите, но само за определени хора.
– Да – съгласи се Таша. – Това несъмнено е елитен списък.
Всички имена принадлежаха на представители на крал-
ски фамилии. За своя експеримент Татяна не беше привлякла
„обикновени“ морои. Това беше елитът на елита, макар че,
както Амброуз беше отбелязал, Татяна се бе постарала да оси-
гури морои от различни възрасти и полове.
– Камила Конта? – попита Лиса изненадано. – Никога не
бих повярвала. Тя винаги се представяше зле в спортовете.
– А ето и една наша братовчедка – добави Кристиан, като
посочи името Лиа Озера. Погледна към Таша, която още не
можеше да повярва. – Знаеше ли за това?
417
р и ш е л м и й д
– Не. И за мен това е напълно неочаквано откритие.
– Та тук фигурират половината от номинираните за монарх –
промърмори Лиса. Руфъс Тарус, Ава Дроздов и Елис Бадика. –
Жалко, че те... О, Господи! Майката на Ейдриън? – Още веднъж
прочете името, за да се увери. В списъка наистина бе записана
и Даниела Ивашков.
– Брей! – извика Кристиан. С този вик той изрази и моята
реакция, при това възможно най-сбито. – Сигурен съм, че Ей-
дриън не е знаел.
– Нима и тя подкрепя плановете за бойно обучение на мо-
роите? – попита майка ми, изненадана като всички останали.
Лиса поклати глава.
– Не. Доколкото ми е известно нещо за възгледите ѝ, тя
определено предпочита грижите по отбраната да остават по-
верени само на дампирите. – Никой от нас не бе способен да
си представи красивата и изискана Даниела Ивашков да се
впуска в ожесточени ръкопашни схватки.
– Тя винаги е мразела Татяна – отбеляза Таша. – Сигурна
съм, че това е обогатило отношенията им с любопитни под-
робности. Те двете през цялото време се заяждаха помежду си
Настана неловка тишина.
Лиса погледна към Серена.
– Всички личности от този списък често ли се виждаха с
кралицата? Имаха ли достъп до нея?
– Да – отвърна Серена смутено. – Според Грант крали-
ца Татяна наблюдавала всички тренировки. А след като той
умря... започнала да разговаря с отделните обучаващи се, за
да провери какво са научили. – Замълча за кратко. – Мисля...
мисля, че кралицата е имала среща с някого от тях през нощта,
в която е била убита.
– А те бяха ли напреднали дотам, че да умеят да използват
сребърен кол? – попита я Лиса.
Лицето на Серена се изкриви в гримаса.
– Да. Някои бяха по-напреднали от другите.
Лиса отново прегледа списъка и се почувства зле. Толкова
много възможности. Толкова много мотиви. Дали отговорът
не се криеше тук, сред този лист хартия? Дали името на уби-
еца не е изписано точно пред очите ѝ? По-рано Серена бе спо-
418
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
менала, че Татяна преднамерено е подбирала личности, които
са били настроени против тези тренировки, за да се убеди, че
дори и тези, които са твърдо против, могат да бъдат обучени.
Но едно конкретно име продължаваше да изскача в мислите
на Лиса.
– Никак не ми е приятно да ви прекъсвам – обади се май-
ка ми. Интонацията ѝ и държанието ѝ подсказваха, че беше
изчерпан запасът от време, което можеха да посветят на де-
тективски разследвания. Трябваше да се заловят с предсто-
ящата задача. – Трябва да тръгваме, иначе ще закъснееш.
Лиса осъзна, че майка ми е права, и пъхна листа в джоба