Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Приближих се до прозореца и облегнах челото си до сту-
деното стъкло, опитвайки се да реша какво да правя. Прости
на себе си. Можех ли? Под мен се простираха улиците и къ-
щите на някакъв малък град, макар че съвсем бях изгубила
представа къде се намираме. Долу, в ниското, пъплеха коли
и хора, които просто си живееха живота. Поех дълбоко дъх.
Явно бе, че за дълго нямаше да мога да се отърся от гледка-
та на Виктор, проснат върху асфалта. Бях извършила нещо
ужасно, въпреки че намеренията ми бяха добри. Всички бяха
прави: тогава не бях на себе си. Но това променяше ли слу-
чилото се? Щеше ли да върне Виктор обратно? Не. Честно
казано, не знаех дали ще успея да загърбя миналото, да за-
лича спомена за това, което бях извършила. Как ще изтрия
от главата си кървавите образи? Знаех само, че трябва да
продължа да опитвам.
– Ако позволя на случилото се да ме спре – промърмо-
рих, – ако нищо не предприема... това ще е по-голямото зло.
Ще сторя повече добро, ако оцелея. Като продължавам да се
сражавам и защитавам другите.
– Какво каза? – попита Дмитрий.
– Казвам, че... си прощавам. Това няма да направи всичко
идеално, но все е някакво начало. – Върхът на пръста ми се
плъзна и описа тънка линия по повърхността на стъклото. –
Кой знае? Може би онова избухване на паркинга е освободи-
ло част от мрака, който Соня е видяла в аурата ми. Колкото и
403
р и ш е л м и й д
скептично да бях настроена, все пак трябва да призная, че тя
имаше право: бях достигнала пределната точка, при която се
нуждаех само от една искра.
– Тя е била права и за още нещо – каза Дмитрий след дълга
пауза. Бях с гръб към него, но някаква странна промяна в ин-
тонацията му ме накара да се обърна.
– И какво е то? – попитах.
– Това, че все още те обичам.
Само с това едно-единствено изречение всичко във Вселе-
ната се промени.
Времето сякаш спря. Целият свят се събра в очите му, в
гласа му. Това не се случваше. Не беше реално. Нищо от това
не беше реално. Беше като в сън, повлиян от магията на духа.
Но успях да устоя на подтика да затворя очи и след няколко
мига да проверя дали ще се събудя. Не. Нямаше значение кол-
ко невероятно изглеждаше всичко, не беше сън. Беше реал-
ност. Беше животът, такъв, какъвто е.
– И от... откога така? – успях да промълвя най-после.
– От... винаги. – Тонът му подсказваше, че отговорът е бил
очевиден. – Отричах го, когато се възстанових. В сърцето ми
нямаше място за нищо друго, освен за вината. Особено вино-
вен се чувствах към теб – заради това, което извърших – и те
отблъснах от себе си. Иззидах стена, за да те пазя, за да си в
безопасност. За кратко се получи, докато сърцето ми не започ-
на да се отключва за чувствата. И всичко се завърна. Всичко,
което изпитвах към теб. Никога не ме е напускало, само е било
скрито от мен, докато стана готов. И отново... онази алея се
оказа повратният момент. Гледах те... видях добротата ти, на-
деждата ти, вярата ти. Всичко това те прави красива. Толкова,
толкова си красива.
– Значи не е било заради косата ми – продумах, неспособна
да повярвам как можех да се шегувам в такъв момент.
– Не – рече той нежно. – И косата ти е красива. Всичко в
теб. Беше поразителна още когато те видях за пръв път. И
някак си, необяснимо, след това ставаше още по-поразител-
но красива. Винаги си била с чиста, неподправена енергия,
а сега можеш и да я контролираш. Ти си най-изумителната
жена, която съм срещал. Радвам се, че точно ти беше любо-
404
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
вта на живота ми. И съжалявам, че те изгубих. – Замисли
се. – Бих дал всичко – всичко – на този свят, за да върна
времето назад и да променя миналото. Да се втурна в пре-
гръдките ти веднага след като Лиса ме върна към живота.
Да живея с теб. Вече е твърде късно, разбира се, но аз го
приех.
– Защо... защо да е късно?
Очите на Дмитрий се натъжиха.
– Заради Ейдриън. Защото ти продължи напред. Не, изслу-
шай ме. – Махна с ръка, за да спре протестите ми. – Имаше
право да го направиш, след начина, по който се държах с теб.
И повече от всичко на света искам ти отново да си щастлива,
след като изчистим името ти и Джил бъде призната. Ти каза,
че Ейдриън те прави щастлива. Каза, че го обичаш.
– Но... ти току-що каза, че ме обичаш. Че искаш да бъдеш с