Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
си. Да закъснее за явяването си на изпита, беше равносилно
на провал. Лиса благодари на Серена и я увери, че е постъпи-
ла правилно. После приятелите ми, пришпорвани от недостига
на време, забързаха напред към сградата, в която се провеж-
даше изпита.
– По дяволите – промърмори Лиса, макар че твърде рядко
ѝ се случваше да ругае. – Не мисля, че старата дама толерира
закъсняващите.
– Старата дама ли? – засмя се майка ми, с което изненада
всички присъстващи. Крачеше по-бързо от тях и сега очевид-
но трябваше да сдържа хода си, за да не изостават от нея. –
Онази, която провежда повечето от изпитите? Не знаеш ли
коя е тя?
– Откъде да знам? – каза се Лиса. – Предполагам, че е ня-
коя, специално наета за тези изпити.
– Не е случайна личност. Тя е Екатерина Зеклос.
– Какво? – Лиса едва не се закова на място, но тревогата
да не закъснее я накара да продължи. – Тя е... била кралицата
преди Татяна, нали?
– Мислех, че се е оттеглила на някакъв остров – рече Крис-
тиан замислено, изненадан не по-малко от нея.
– Не съм сигурна дали е било остров – намеси се Таша. –
Помня само, че се отказа от короната, когато прецени, че вече
е твърде стара, и се оттегли, за да живее в лукс, но настрани от
политиката, след като Татяна се възкачи на трона.
Прекалено стара? Та това трябва да е станало преди два-
десетина години. Не е чудно, че изглеждаше направо древна.
419
р и ш е л м и й д
– След като е била щастлива от оттеглянето си от полити-
ката, защо тогава се е върнала? – попита Лиса.
Майка ми отвори вратата пред тях и набързо провери дали
вътре няма някаква опасност, преди да допусне групата да
влезе. Това бе за нея напълно инстинктивно действие, така че
продължи разговора без прекъсване:
– Защото съществува обичай последният монарх да изпит-
ва своя наследник, ако това е възможно. В нашия случай оче-
видно нямаше как да се направи, затова повикаха Екатерина,
за да изпълни задълженията, които се полагаха на Татяна.
Лиса не можеше да повярва, че е бъбрила така свободно
с някогашната кралица на мороите, една много влиятелна и
обичана личност. Щом влязоха в сградата, тя бе отделена от
антуража си и ескортирана от дежурните пазители до вратата
на залата за изпитите. Израженията на лицата им издаваха, че
не очакваха Лиса да се справи с трудния въпрос. Няколко зри-
тели, също видимо обезпокоени, при появата ѝ я приветстваха
с обичайните викове за Александра и драконите. Лиса не успя
да ги поздрави, нито дори да се сбогува със спътниците си,
тъй като пазителите почти я избутаха през вратата, след което
по лицата им се изписа облекчение.
Вратата се затвори зад гърба ѝ и Лиса се озова отново пред
Екатерина Зеклос. Преди старата дама ѝ се бе сторила страхо-
вита, но сега... сега тревогата на Лиса се бе удвоила. Екатерина
очевидно долови настроението ѝ, защото леко ѝ се усмихна.
– Опасявах се, че няма да дойдеш – заговори я някогашната
кралица. – Но явно не те познавам достатъчно. Ти очевидно не
си от онези, които лесно се отказват.
Лиса все още бе толкова объркана, че бе готова да се
впусне в някакво нескопосано оправдание, обяснявайки за
списъка на Серена. Но не. Явно в момента Екатерина не я бе
грижа за такива неща, а и освен това никой не прибягваше
до подобни оправдания, реши Лиса. Ако се издъниш, тогава
се извиняваш.
– Съжалявам – изрече Лиса.
– Не е необходимо – махна с ръка Екатерина. – Нали вече
си тук. Знаеш ли отговора? Какво трябва да притежава една
кралица, за да бъде добър владетел?
420
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Езикът на Лиса внезапно надебеля в устата ѝ. Не знаеше
отговора. Беше също като в съня за Кралския съвет. Разслед-
ването на убиеца на Татяна ѝ отнемаше твърде много време.
В този миг сърцето на Лиса се сгря от симпатия към Татяна,
към онази особена, заядлива кралица. Тя беше правила това,
което е смятала за най-доброто за мороите, и бе заплатила за
това с живота си. И в този миг Лиса се почувства дори още
по-зле, докато гледаше втренчено Екатерина. Някогашната
кралица вероятно никога не е очаквала да нарушат усамоте-
нието ѝ – дали наистина е била на някакъв остров? – за да
я задължат да се завърне в двора. Ала въпреки всичко се бе
отзовала, когато е било необходимо.