Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– Кога трябва е там?
Кога наистина? Вече наближаваше пладне, а аз не бях
обърнала внимание на това, къде бяхме спрели. Колко вре-
ме ни оставаше, за да стигнем с колата до кралския двор? От
това, което знаех за изборите, преминалите през последния
изпит трябва да произнесат речи в началото на деня на избора.
Според правилата гласуването трябваше да започне веднага
след това – с тази подробност, че ако нашият план сработи,
усложненията около Лиса ще забавят с няколко дни процеду-
рата. При условие че вземе последния изпит.
– В полунощ – казах му. Ако правилно бях отгатнала, точ-
но в полунощ целият кралски двор ще бъде изцяло ангажиран
с драмата около избора на новия владетел, което щеше да об-
лекчи Михаил да се измъкне незабелязано. Или поне се надя-
вах. – Ще му предадеш ли?
– За теб съм готов на всичко. – Ейдриън ме удостои с га-
лантен поклон. – Макар все още да си мисля, че е опасно да се
забъркваш лично в това.
– Трябва сама да го направя. Не мога да се крия.
Той кимна с разбиращо изражение, но не бях сигурна дали
наистина ме разбра.
– Благодаря ти – казах му накрая. – Толкова много съм ти
благодарна за всичко. А сега върви.
Ейдриън ми се усмихна накриво.
– Хм, ти май не си губиш времето? Не се колебаеш да изри-
таш приятеля си от леглото?
Трепнах, защото шегата му беше прекалено близо до ис-
тината.
– Искам Михаил да бъде подготвен за тази задача. Освен
това трябва да наблюдавам как Лиса ще се справи с последния
изпит.
Това натъжи Ейдриън.
– Има ли шансове, според теб? Ще го вземе ли?
– Не зная – признах му. – Този изпит не е от лесните.
– Добре. Ще видим какво можем да направим. – Целуна
ме леко. Устните ми машинално отвърнаха на целувката му,
но не почувствах никакво вълнение. – Хей, Роуз? Искам още
веднъж да ти напомня: бъди много внимателна. Ще си ужасно
415
р и ш е л м и й д
близо до кралския двор. Да не споменавам рояците от пази-
тели, в чийто списък за издирвани лица си начело. Много е
вероятно да се опитат да те убият.
– Зная – казах, но реших да не споменавам, че думата „ве-
роятно“ беше напълно излишна.
След тези думи той изчезна, а аз се събудих. Странно, но
това, което заварих в моя собствен свят, повече приличаше на
сън, отколкото преживяното в съня с Ейдриън. С Дмитрий още
бяхме в леглото, сгушени под завивките, с все още сплетени
тела. Върху лицето му бе изписано онова рядко омиротворено
изражение и сякаш почти се усмихваше. За половин секунда
се поколебах дали да го събудя и да му кажа, че трябва да
тръгваме. Но един бегъл поглед към часовника тутакси зали-
чи тази мисъл и аз се изпълних с щастие. Имахме още време,
въпреки че часът за последния изпит на Лиса наближаваше.
Трябваше да се свържа с нея и се надявах Соня да дойде, за да
ни събуди, ако се успим.
Осланяйки се на това се свързах с Лиса. За щастие улучих
точно началото на изпита. Лиса прекосяваше поляните в крал-
ския двор, но с походка и изражение като за погребение. Въ-
обще не обръщаше внимание на слънцето, цветята и птиците.
Не можеха да я разведрят дори и съпровождащите я – Кристи-
ан, майка ми и Таша.
– Няма да се справя – рече тя, като вдигна поглед към сгра-
дата, в която щеше да се реши съдбата ѝ. – Не мога да взема
този изпит. – Татуировката ѝ, заредена с магия, не ѝ позволя-
ваше да разкрива повече подробности за изпита.
– Ти си умна. И много надарена. – Ръката на Кристиан я
обви през талията и в този момент го обичах, защото беше
толкова уверен в нея. – Можеш да се справиш.
– Ти нищо не разбираш – въздъхна приятелката ми. Идва-
ше на изпита без отговор на въпроса, което означаваше, че
целият план бе заложен на карта – и желанието ѝ да се докаже.
– За пръв път той е прав – намеси се Таша със закачлива
нотка в гласа. – Ти можеш да се справиш. Длъжна си да се
справиш. Толкова много разчитаме на теб.
От нейната увереност обаче на Лиса не ѝ стана по-леко.
Дори напротив, още повече засили притеснението ѝ. Ще се
416
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
провали, също както в съня за Кралския съвет, когато пи от
чашата. Тогава също не бе успяла да отговори.
– Лиса!
Някакъв силен глас зад нея я накара да спре. Лиса се обър-
на и видя Серена, тичаща към тях. Дългите ѝ атлетични крака