Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Само че – продължи Хюрем – Майстор Синанедин скоро щял да замине от Истанбул на военен поход. „Ако се увенчаем с победа и се завърнем – така ми обеща, – ще изградим нашите постройки“. Тогава ще творим по-подробно. Помислих си, че тъкмо и вие може след сватбата си да поръчате нещо на майстора.

Синан побледня все едно току-що е бил прострелян с два куршума. Кито разбра, че момичето, което познаваше като Дилруба, беше едничката дъщеря на султан Сюлейман, върху него се сгромоляса целият свят. Сега чуваше още и това, че ще я омъжват.

Този път запелтечи Михримах:

– Колко... колко... добре... сте го измислили, валиде!

Мерзука също се поддаде на напрежението, което витаеше във въздуха, точно толкова, колкото Хюрем, Михримах и Синан. Михримах и Есма изглеждаха странно. „Дали като е ходила да види Чешмата на Дилруба, Михримах не се е запознала с него и не се е случило нещо между тях? – размисляше тя. – Някакъв разговор, нещо неприятно, знам ли?“ Задържа поглед известно време върху Синан, после върху Михримах. „Не! – каза си. – Какво може да се случи между една принцеса и един зидар? Невъзможно е!“ Но Мерзука беше готова да се закълне, че те са се виждали преди това. Какво друго би могло да означава това напрежение, странното, смутено нейно поведение и неговата обидена физиономия?

„Както и да е! – каза си Мерзука. – Все пак скоро ще излезе наяве."

Михримах реши да наруши опасното и тягостно мълчание:

– Както казахте, дано майсторът да тръгне и да се върне по живо, по здраво, ще видите, че след сватбата и ние ще му поръчаме да сътвори нещо.

В една минута се чу на два пъти думата „сватба“ и това подразни Синан. Всъщност женитбата на Михримах, която като Дилруба разпали огън в остарялото му сърце, не само го подразни, ами го разтърси дотам, че всичко вътре в него закипя от нерви.

А Хюрем беше щастлива – дъщеря й явно се беше примирила с мисълта да се омъжи за Рюстем. И все пак не я изпускаше от очи. Доскоро само като се споменеше името на мъжа, когото й беше избрала, и се заговореше за женитба, тя я стрелкаше с искрящи от гняв погледи, без изобщо да каже нещо. Вече не беше така. От деня, когато отиде да види Чешмата на Дилруба, дъщеря й се промени. Не я оставяше на мира мисълта: „Там има някаква магия, дали не е окрилила сърцето й?". Едва бе напуснала чешмата, тя бе хукнала тайно в Капалъ чаршъ да избира коприни, кадифета и тюлове за сватбата си с мъжа, когото оклевети за прокажен, а после подигравателно го нарече „Въшльото“! Какво друго би могло да бъде това, ако не Божие чудо?

– Много добре, чудесно! – възкликна Хюрем и стана. – Да е жив и здрав Майстор Синанедин. Що се касае до дъщеря ни, ние осведомихме падишаха по този повод, за да получим разрешение от него да се запознаете. Още като чу името ви, господарят ви похвали с думите: „Аърнаслъ? Големият майстор, който успя да прехвърли като литнали птици огромната ни армия над реките в долината при Мохач“. В императорския поход нашият господар отново разчита на вашата помощ.

Синан сведе почтително глава и промълви: