![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Ще се построи!
– Ти пък кой си?
– Синанедин ме наричат, султане мой! Аърнаслъ Синанедин Юсуф Твоите войници ме наричат Синан.
– Какво работиш?
Теслата в ръцете му го издаваше достатъчно красноречиво, но все пак Синан отговори:
– Строител съм! Градя мостове.
– Ами като ги градиш, Аърнаслъ, имаш ли си понятие от дълбочина на реката, от скорост на течението? Лесно ли е да положиш такива устои, че да издържат всичко, което ще се прехвърля през бурни води – тежките топове, хилядите животни, цялата армия.
– В Ако господарят ми разреши, ще ги изградя.
– Бързо ли?
– Падишах, няма да оставим великия султан Сюлейман безпомощен пред една река! Как няма да построи моста твоят роб Синан, щом си му заповядал ти, който с една-единствена дума разтърсваш целия свят!
– Гради го тогава, Синан ага! – разсмя се падишахът. – Ако не стане бързо, ти знаеш какво ще се случи с главата ти, нали?
И Синан направи невъзможното възможно.
Изчисли сметките, начерта плановете, организира работници, войници, строители, щурмоваци, построи едновременно седем моста над реките, за които говореха, че са непроходими.
И когато имперската армия тръгна да се прехвърля с цялата си тежест по тези мостове към долината пред Мохач, султан Сюлейман го целуна по челото.
Заради това сега като чу, че има вест от двореца, изобщо не трепна. Сигурно султанът щеше да му поръча да построи мостове по пътищата на военното им нашествие.
Взе завързаното с лилава панделка руло, целуна го, както му беше редът, допря си го и до главата.
Разчупи червения печат и разгъна пергамента на две страни. Тогава вече се развълнува. Войникът още стоеше изправен до главата му и понеже много му се искаше да разбере какво пише вътре, надзърташе крадешком към изписаните черни знаци. Беше неграмотен и не разбираше нищо. Забеляза обаче, че най-сетне Майстор Синан е развълнуван и притеснен.
– Какво пише, майсторе?
– В петък ме викат в двореца.
– Кой! Нашият господар падишахът ли?
Синан не вдигна очи от написаното, само люшна глава:
– Не! Съпругата му. Хюрем хасеки!
***
Когато излезе в Розовата градина, Михримах видя майка си да стои на терасата под златното кубе. Говореше с някакъв мъж с голям бял калпак. Не видя кой е, понеже стоеше с гръб към нея. Дръпна Есма за ръката, искаше неусетно да се измъкнат оттам, но така и не успя.
– Михримах! – извика я Хюрем. – Тъкмо изпратихме Мерзука до вас, да ви вземе и да ви доведе. Искам, дъще, да ви запозная с един много важен човек!
Вече нямаше как да избяга! Тръгна с нежелание към терасата. Човекът с голямата шапка не помръдваше. Стърчеше като паметник.
– Позна ли кой е? – попита гувернантката си, без да спира.
– Не го видях, принцесо!
– Как да го видиш! Нашата валиде изсипа толкова приказки, а тоя с шапката не се обърна да погледне нито веднъж.
Ненадейно се спря. Стисна Есма за китката.
– Да не е въшливият Рюстем?
Гувернантката положи неимоверни усилия да не се намръщи. Стигнаха до терасата по алеите, окъпани в уханията на разцъфналите набои, на лалетата, на омайващите рози, донесени от четирите крайни на света. Михримах все още не беше видяла човека, с когото говореше майка й.
Излезе на терасата по стълбичката с трите стъпала. Минавайки покрай човека, тя му хвърли крадешком един бегъл поглед и... сърцето й замря. „Той е! – сподави си тя вика. – Мъжът, който окачва кубета на небето! Майстор Синан!“
И Есма без малко да нададе вик на изненада, но го предотврати в последния момент с ръка на устата.
Заради преживяния шок Михримах запристъпва нататък едва, едва. Когато стигна до дивана, на който седеше майка й, бавно, бавно се обърна. Синан най-сетне вдигна глава – тогава я видя. Остана със зяпнала уста. Без малко да извика: „Дилруба?“ „Господи Боже мой! – простена без глас. – Моята Дилруба била дъщерята на падишаха! Моята Дилруба била принцеса Михримах!“
Прочете посланието в очите й и за да не издаде чувствата си, прехапа устни и наведе глава. Уплаши се, да не би съпругата на султана да чу как сърцето му се раздумка като тъпан.
В един момент Хюрем не обърна внимание на променящите се като дъгата цветове по лицата на Михримах и Синан. Предстоеше й тепърва да разбере каква е причината за това.
– Принцесо моя! – подхвана тихо тя. – Ето го Майстор Аърнаслъ Синанедин Юсуф, изградил Чешмата на Дилруба, от която вие така се възхищавате.