Съдбовният кораб [bg]

Гласът на Яни стана по-уверен и доби интонацията на пазарящ се търговец. Това ѝ беше добре познато.

— Разбира се, ще има трудности за преодоляване, но Дъждовните Търговци са свикнали с усложненията, които предлагат Дъждовните земи. Работниците ще трябва да бъдат хранени и подслонени. Хранителните запаси ще трябва да се внесат от другаде, а това изисква живите ни кораби като Кендри, който ни беше отнет. Ти, разбира се, ще ни помогнеш да си го върнем, нали? Както и да разчистим устието на реката от калсидци и да го задържим така, за да могат запасите да преминават свободно?

Очите на драцената леко се присвиха.

— Разбира се — отвърна леко сковано. — Сигурна съм, че това ще ви удовлетвори.

Из безпокривната зала се палеха факли. Тяхната яркост като че ли само подсили тъмнината на нощното небе. Студ започваше да обзема събралата се тълпа. На светлината на факлите дъхът на хората ставаше видим и те се присламчваха един към друг, за да споделят топлината на телата си. Нощното небе започна да извлича топлината на краткия ден, но никой не помисли да си тръгне. Пазарлъкът беше в кръвта на Бингтаун, а тази сделка беше твърде важна, за да не присъстват на създаването ѝ. Отвън се извисяваше мъжки глас, който предаваше преговорите на хората, които изчакваха там.

Яни сключи вежди.

— Ще трябва да построим втори град, в близост до „горния терен за излюпване“, за който говориш. Това ще отнеме време.

— Време, с което не разполагаме — нетърпеливо заяви драцената. — Изключително важно е работата да започне възможно най-скоро, преди да загинат още змии.

Яни безпомощно сви рамене.

— Ако е необходима бързина, тогава ще са необходими и повече работници. Може да се наложи да ги доведем чак от Джамаилия. Трябва и да им се плати. Откъде ще дойдат парите?

— Пари? Да им се плати? — попита драцената, започнала да се разгневява.

Неочаквано Дужиа взе думата, като пристъпи към ръба на подиума, за да застане до Яни.

— Няма нужда да се ходи до Джамаилия за работници. Хората ми са тук. Татуираните бяха доведени тук, за да работят, без изобщо да им се плаща. Някои от нас биха се съгласили да отидат нагоре по реката и да свършат тази работа не за пари, а за възможност. Възможност за собствени домове и бъдеще. Дайте ни храна и подслон като за начало. Ще работим, за да подсигурим съдбата си.

Яни се обърна, за да се изправи лице в лице с нея. Лицето на жената просветна с надежда. Тя заговори ясно и отчетливо, излагайки условията на сделката.

— Ако дойдете в Дъждовните земи, трябва да станете част от тях. Не можете да страните от нас. — Тя се взря дълбоко в очите на Дужиа, но Татуираната жена не извърна поглед от Дъждовните люспи и мекото сияние в очите на Яни. Търговката ѝ се усмихна. Внезапно очите ѝ се зареяха над тълпата. Изглежда, виждаше Татуираните в нова светлина. — Децата ви ще трябва да избират съпрузите си измежду нас. Внуците ви ще бъдат Дъждовници. Веднъж щом дойдете в Дъждовните земи, няма да можете да ги напуснете. Не можете да се делите от нас и от начина ни на живот. А той не е лесен. Много ще умрат. Разбирате ли какво предлагате?