Повелител на сенките [bg]

— Марк. Не можеш да спиш ли?

— Не особено добре. — Той погледна печално към китката си, макар че болката бе изчезнала сега, когато беше близо до Кристина. — И ти ли усети същото?

Тя кимна. Очите й грееха.

— Майка ми все казваше, че балната зала в Лондонския институт е най-прекрасната стая, която е виждала някога. — Погледът й се плъзна наоколо, по едуардианските тапети на ивици, тежките кадифени завеси, дръпнати от прозорците. — Ала тя трябва да я е видяла кипяща от живот и пълна с хора. Сега е като замъка на Спящата красавица. Сякаш Тъмната война я е обгърнала в тръни и оттогава тя спи.

Марк протегна ръка, а раната от обвързващата магия обвиваше китката му, както гривната от морско стъкло обвиваше китката на Джулиън.

— Нека я събудим тогава — рече той. — Танцувай с мен.

— Нямаме музика — каза тя, ала се люшна лекичко към него.

— Танцувал съм на едно елфическо веселие, където нямаше нито цигулка, нито флейти и единствената музика бе тази на вятъра и звездите. Нека ти покажа.

Тя се приближи до него, а златният медальон на гърлото й проблясваше.

— Колко вълшебно — каза, а очите й бяха огромни и тъмни, и грейнали от палавост. — Или пък бих могла да направя това.

Извади телефона от джоба си и натисна няколко копчета. От малките високоговорители се разля музика — не силна, но Марк можеше да я почувства; не познаваше мелодията, но тя бе бърза и енергична, и запулсира в кръвта му.

Протегна ръце и като остави телефона на един от первазите, Кристина ги пое, смеейки се, когато той я притегли към себе си. Телата им се докоснаха веднъж, лекичко, а после тя се завъртя, принуждавайки го да я последва. Ако си беше мислил, че той ще води, осъзна Марк, дълбоко се беше заблуждавал.

Следваше я, а тя се движеше като огън, винаги мъничко пред него, въртейки се, докато косата й се освободи и се разпиля около лицето й. Полилеите блещукаха над тях като дъжд и Марк стисна ръката на Кристина в своята. Завъртя я в кръг и тялото й докосна неговото, докато се обръщаше; той я улови през хълбоците и я притегли към себе си.

И ето че тя беше в прегръдките му, движеше се и навсякъде, където тялото й докосваше неговото, лумваха искри. Всичко друго бе пропъдено от главата му, освен Кристина. Светлината върху мургавата й кожа, зачервеното й лице, начина, по който полата й политаше нагоре, когато се въртеше, и той зърваше гладките бедра, които си бе представял десетки пъти.

Улови я през кръста и тя се люшна назад в обятията му, сякаш нямаше кости, и косата й докосна пода. Когато се изправи, с полупритворени очи, той повече не бе в състояние да се сдържа. Притегли я към себе си и я целуна.

Ръцете й се вдигнаха и се заровиха в косата му, пръстите й се вкопчиха в него и го притиснаха още по-плътно до тялото й. Имаше вкус на хладна бистра вода и Марк пиеше от устните й така, сякаш умираше от жажда. Цялото му тяло като че ли бе изтъкано от отчаяна болка и когато тя се отдръпна от него, той простена тихо. Ала тя се смееше и танцуваше, без да откъсва очи от неговите, разперила ръце. Марк имаше чувството, че кожата му е обтегната върху тялото му; отчаяно копнееше отново да я целуне, да плъзне ръце там, където се бяха плъзнали очите му преди малко: по дългите й крака, под полата, около кръста й, по гладките, издължени мускули на гърба й.