Повелител на сенките [bg]

Ема четеше на глас от дневниците, а Джулиън си водеше бележки. От време на време спираха, снимаха бележките и въпросите си с телефоните си и ги изпращаха в Института. Понякога получаваха въпроси от другите и бързаха да им отговорят; понякога не получаваха нищо. Веднъж получиха снимка, на която Тай грееше, след като беше открил цял рафт с първи издания на книгите за Шерлок Холмс. Веднъж получиха снимка на крака на Марк. Така и не разбраха защо.

В един момент Джулиън се протегна и отиде в кухнята, където направи печени сандвичи със сирене и за двамата върху печката „Ага" — масивно, желязно чудовище, което изпълваше цялата стая с топлина.

Това не е добре, помисли си, загледан в ръцете си, докато слагаше сандвичите в чинии, спомнил си едва сега, че Ема ги обичаше без коричките. Нерядко се беше шегувал с нея заради това. Той посегна към ножа; жестът беше механичен, навик.

Представи си как го прави всеки ден. Как живее в къща, която сам бе проектирал — също като тази, и неговата щеше да гледа към морето. Огромно ателие, където да рисува. Стая, в която Ема да тренира. Представи си как всяка сутрин се събужда и я вижда в леглото до себе си, или пък седнала на кухненската маса, с купичка мюсли, да си тананика, вдигайки усмихнато лице към него, когато той влезеше.

Заля го вълна от копнеж — не само по нея, но и по мечтата за този живот — и една не го задави. Опасно бе да мечтае, напомни си. Толкова опасно, колкото и за Спящата красавица в нейния замък, потънала в сън, който я погълнал за цял век.

Върна се при Ема, която беше седнала до огъня. Очите й грееха, когато пое усмихнато чинията от него.

— Знаеш ли за какво се тревожа?

Сърцето на Джулиън се сви в гърдите му.

— За какво?

— За Чърч. Той е сам-самичък в Института в Лос Анджелис.

— Не, не е. Заобиколен е от центуриони.

— Ами ако някой от тях се опита да го открадне?

— Ще бъде подобаващо наказан — увери я Джулиън, приближавайки се още малко до огъня.

— Какво е подобаващо наказание за кражбата на един котарак? — попита Ема, докато отхапваше от сандвича си.

— В случая на Чърч — да бъдат принудени да го задържат — отвърна Джулиън.

Ема направи физиономия.

— Ако този сандвич имаше корички, щях да те замеря с тях заради тези думи.

— Защо просто не ме замериш със сандвича?

Тя изглеждаше ужасена.

— И да се откажа от това вкусно сирене? Никога, никога няма да се откажа от вкусното сирене.

— О, извинявам се. — Джулиън сложи още една цепеница в огъня. В гърдите му се надигна щастие, сладостно и непознато.

— Не всеки ден попадаш на толкова вкусно сирене — информира го Ема. — Знаеш ли какво би било още по-хубаво?

— Какво? — Той приседна на пети.

— Още един сандвич. — Тя му протегна празната си чиния със смях.

Джулиън я пое и моментът беше толкова обикновен и все пак беше всичко, което беше искал някога и никога не си беше позволявал да си представи. Къща, с Ема; двамата — смеещи се заедно край огъня.