Повелител на сенките [bg]

В далечината Кит зърна блещукането на лунна светлина върху тъмна вода. Морето. Над тях църквата представляваше купчина сиви камъни със счупени черни прозорци и липсваща входна врата. Кулата й стърчеше нагоре, губейки се в завихрени облаци, огрявани от луната зад тях. Той свирна през зъби.

— От колко време е изоставен?

— Само от няколко години. От Тъмната война насам няма достатъчно ловци на сенки за всички Институти. — Той местеше поглед между рисунката в ръката си и онова, което ги заобикаляше. Кит видя останките от занемарена градина: плевели, избуяли между мъртви розови храсти, прекалено висока трева, мъх, покрил десетките статуи, пръснати наоколо като жертви на Медуза. Един кон се бе изправил на задни крака до момче, върху чиято китка беше кацнала птица. Каменна жена държеше изящен слънчобран. Миниатюрни каменни зайчета надничаха измежду бурените.

— И възнамеряваш да влезем вътре? — Гласът на Кит бе изпълнен със съмнение. Тъмните прозорци изобщо не му харесваха. — Не би ли било по-добре да дойдем през деня?

— Няма да влизаме вътре. — Тай вдигна рисунката, която беше донесъл и на магическата светлина Кит видя, че е мастилена скица на Института и градините му, нахвърляна през деня. Мястото не се беше променило особено през последните двеста години. Същите розови храсти, същите статуи. Рисунката обаче като че ли беше направена през зимата, защото клоните на дърветата бяха голи като скелети. — Онова, от което се нуждаем, е тук.

— И от какво се нуждаем? — попита Кит. — Направи ми тази услуга — обясни ми какво общо има това със случайната ми забележка, че гарваните са ненадеждни.

— И действително са ненадеждни. Работата е там, че Малкълм не каза дали гарванът е бил жив, дали е бил истинска птица. Просто така предположихме.

— Не, но… — Кит не довърши. Канеше се да каже, че няма особен смисъл да повериш съобщенията си на мъртъв гарван, ала нещо в изражението на Тай го накара да замълчи.

— Всъщност далеч по-логично би било да оставят съобщенията си на някое тайно място — продължи Тай. — Място, където лесно биха могли да отидат. — Той прекоси тревата и се приближи до статуята на момчето с птица върху ръката.

Кит усети как през тялото му сякаш премина ток. Не разбираше особено от птици, ала тази беше изваяна от лъскав черен камък. И приличаше на рисунките, които бе виждал на гарвани.

Тай вдигна ръка и прокара пръсти по каменната птица.

Разнесе се изщракване, последвано от скърцане на панти. Кит побърза да се приближи и видя как Тай отваря малка дупка на гърба на птицата.

— Има ли нещо вътре?

Тай поклати глава.

— Празно е.

Извади сгънат лист хартия от джоба си, пусна го вътре и отново затвори.

Кит се закова на място.

— Остави съобщение.