Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 274
Перейти на страницу:

— Имаме ли избор? — попита Ливи с очарователна усмивка.

— Не — заяви Хипатия. — И ще ми платите със злато. Не ми трябват мундански пари.

— Само ни кажи колко — рече Тай и тя взе една химикалка и започна да дращи. — Освен това… има нещо, което искам да те попитам.

Тай погледна към Кит и Ливи. Ливи първа схвана намека и издърпа Кит на улицата. Лъчите на слънцето сгряваха косата и кожата му; той се зачуди какво ли виждаха мунданите, когато погледнеха към магазина. Може би потънала в прах бакалия или място, където се продават надгробни плочи. Място, където и през ум не би ти минало да влезеш.

— Колко дълго възнамеряваш да бъдеш приятел на брат ми? — попита Ливи направо.

Кит подскочи.

— Аз… какво?

— Чу ме. — Очите й бяха много по-сини от Темза, докато тези на Тай бяха по-близо до цвета на реката.

— Хората не мислят за приятелството по този начин — каза той. — Зависи колко дълго познаваш някого… колко дълго сте на едно и също място.

— Зависи от теб — заяви тя, а очите й потъмняха. — Можеш да останеш с нас колкото дълго поискаш.

— Нима? Ами Академията? Ами подготовката за ловец на сенки? Как се предполага да ви настигна, когато вие сте на милион години пред мен?

— Нас не ни е грижа за това…

— Може пък мен да ме е грижа.

Гласът на Ливи беше овладян.

— Когато бяхме деца, семейство Ашдаун ни идваха на гости, за да си играем. Родителите ни смятаха, че би трябвало да се срещаме с повече деца, които не са от семейството, а Пейдж Ашдаун беше горе-долу на моите години, така че я тръснаха на нас с Тай. Един ден той заговори за нещо, по което беше запален — тогава бяха колите, преди Шерлок. И тя подхвърли саркастично как трябвало да й отиде на гости и да й разкаже всичко за тях, защото било толкова интересно.

— Какво се случи?

— Той отиде у тях, за да й разкаже за колите. Нея я нямало, а когато се върнала, му се изсмяла в лицето и му казала да си върви, че не го мислела наистина и да не би да бил глупак.

Кит усети как в гърдите му бавно лумва ярост към едно момиче, което дори не познаваше.

— Никога не бих направил нещо такова.

— Виж — продължи Ливи. — Оттогава насам Тай научи много за това, как хората казват неща, които не мислят наистина, за това как тонът невинаги отговаря на изражението им, такива работи. Ала той ти има доверие, допусна те до себе си. Понякога може и да забрави да приложи наученото към теб. Просто ти казвам — недей да лъжеш. Не го подвеждай.

— Не съм… — започна Кит, но в този миг вратата на магазина се отвори със звън. Беше Тай, намятащ качулката си, за да се предпази от слабия ветрец.

— Готово — заяви той. — Да се прибираме.

Дори да беше усетил някакво напрежение между тях, не каза нищо и през целия път към вкъщи говореха за маловажни неща.

* * *

Пискитата бяха насядали в нещастна редичка върху камъните на ръба на градината. След като ги извадиха от ямата, Ема и Джулс им предложиха храна, но само едно от тях прие и в момента беше забило лице в купичка мляко.

Най-високото заговори с пискливо гласче:

— Малкълм Фейд? Къде е Малкълм Фейд?

— Не е тук — отвърна Джулиън.

— Отиде да посети болен роднина — каза Ема, взирайки се очаровано в тях.

— Магьосниците нямат родини — каза пискито.

— Никой не разбира шегите ми — измърмори Ема.

— Ние сме приятели на Малкълм — каза Джулиън след миг. Ако не го познаваше, Ема би му повярвала. Лицето му беше напълно откровено, докато лъжеше. — Помоли ни да наглеждаме мястото, докато го няма.

Пискитата си зашепнаха с тихи гласчета. Ема напрегна слух, но не можа да ги разбере. Не говореха езика на елфическите благородници, а нещо много по-простичко и древно звучащо. Притежаваше ромона на вода върху камъни и тръпчивостта на зелена трева.

— И вие ли сте магьосници? — попита най-високото от пискитата, отделяйки се от групичката. Очите му имаха цвета на глина, със сиви и сребърни пръски, като корнуолска скала.

Джулиън поклати глава и протегна ръка, обръщайки я, така че да видят руната окото върху кожата му.

— Ние сме нефилими.

Пискитата отново зашушукаха помежду си.

— Опитваме се да открием Анабел Блекторн — продължи Джулиън. — Искаме да я отведем у дома, където ще бъде в безопасност.

Върху лицата на пискитата се изписа съмнение.

— Тя каза, че знаете къде е. Говорили ли сте с нея?

— Познавахме Анабел и Малкълм преди много години — отвърна пискито. — Рядкост е някой смъртен да живее толкова дълго. Бяхме любопитни.

— Защо просто не ни кажете? — намеси се Ема. — Ще ви пуснем да си вървите, ако го направите.

1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)