Повелител на сенките [bg]

— Помня — отвърна Кит.

— Това ми даде идея. Теб наистина те бива да ми даваш идеи. Не знам защо. — Той сви рамене. — Както и да е. Отиваме в Корнуол.

— Защо? Да не възнамеряваш да ексхумираш птицата и да я разпиташ?

— Естествено, че не.

— Това беше шега, Тай… — Кит не довърши, осъзнал със закъснение какво му беше казало другото момче. — Какво? Къде отиваме?

— Знам, че беше шега. — Тай взе разпечатаните рисунки. — Ливи ми обясни, че когато някой си направи шега, която не е особено смешна, най-възпитано е да не й обърнеш внимание. Не е ли така?

Изглеждаше притеснен и на Кит му се прииска да го прегърне, така, както бе направил на покрива онази вечер.

— Не, вярно е — отвърна и побърза да излезе след него от библиотеката. — Просто хуморът е нещо субективно. Не всички са на едно мнение за това, какво е смешно и какво — не.

Тай го погледна с истинска дружелюбност.

— Сигурен съм, че много хора те намират за страшно забавен.

— И още как.

Вече слизаха забързано по стъпала, потънали в сенки.

Кит се зачуди къде отиват, но то почти нямаше значение — усещаше как във връхчетата на пръстите му пращи вълнение, обещанието за приключение.

— Ама ти сериозно ли за Корнуол? Как? Ами Ливи?

Тай не се обърна.

— Тази вечер не исках да я вземам с нас.

Бяха стигнали до подножието на стълбището, където една врата водеше в огромна, открита каменна стая. Криптата на катедралата. Подът и стените бяха направени от масивни блокове гладък камък, а върху колоните имаше месингови скоби, които някога вероятно бяха държали факли. Сега единствената светлина струеше измежду пръстите на Тай, които стискаха руническия му камък.

— Какво точно правим? — попита Кит.

— Помниш ли, когато останах да говоря с Хипатия Векс в магазина? Тя ми каза, че тук долу има постоянен Портал. Много стар, навярно един от първите, отворен през 1903 година. Води единствено до Корнуолския институт. Клейвът не знае за него, нито го наблюдава.

— Нерегулиран Портал? — попита Кит. Тай обикаляше из стаята, огрявайки с магическата си светлина ъглите и дупките по стените. — Това не е ли опасно?

Тай не отговори. По стените на интервали висяха дълги гоблени и той надничаше зад всеки от тях, прокарвайки светлината нагоре-надолу. Тя отскачаше от камъните и огряваше стаята като светулки.

— Ето защо не искаше Ливи да дойде — досети се Кит. — Наистина е опасно.

Тай се изправи. Косата му беше разрошена.

— Тя вече пострада веднъж. Заради мен.

— Тай…

— Трябва да открия Портала. — Тай се облегна на стената, потропвайки с пръсти по нея. — Погледнах зад всички гоблени.

— Може би трябва да погледнеш в тях? — предложи Кит.

Тай му хвърли дълъг, замислен поглед, примесен с мъничко изненада. Кит зърна блясъка в сивите му очи, преди другото момче да се обърне отново към гоблените. Всеки от тях изобразяваше сцена от нещо, което приличаше на средновековен пейзаж: замъци, дълги каменни стени, кули и пътища, коне и битки. Тай спря пред един, на който имаше висок плет със сводест отвор в средата. През отвора се виждаше море.