![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Тай кимна. Беше сгънал рисунката и я прибра в джоба си. Ръката му се люлееше до тялото, стиснала руническия камък: светлината му беше приглушена, но лунните лъчи бяха достатъчни, за да виждат.
— За Анабел? — попита Кит.
Тай се поколеба.
— Недей да казваш на никого — рече най-сетне. — Беше просто идея, която ми хрумна.
— Умно. Наистина умно… не мисля, че някой друг би се досетил за статуята. Не мисля, че някой друг би могъл да се досети.
— Може да се окаже, че няма значение — отбеляза Тай. — В такъв случай ще съм се провалил. И предпочитам никой да не узнае. — Той започна да си мърмори тихичко, както правеше понякога.
— Аз ще знам.
Тай спря да си мърмори.
— Нямам нищо против ти да знаеш.
Кит искаше да го попита защо, искаше го страшно силно, но Тай изглеждаше така, сякаш и той не беше сигурен в отговора. И още си мърмореше, все същия тих поток от думи, който беше нещо средно между шепот и песен.
— Какво си казваш? — попита Кит най-сетне; не беше сигурен дали бе правилно да го стори, но то беше по-силно от него.
Тай погледна към луната изпод мигли. Бяха гъсти и тъмни, почти като на дете, и придаваха на лицето му невинно изражение, което го караше да изглежда по-млад… странен ефект, който контрастираше с почти плашещо острия му ум.
— Просто думи, които харесвам — отвърна. — Когато си ги повтарям, умът ми… утихва. Това дразни ли те?
— He! — побърза да го увери Кит. — Просто ми беше интересно кои думи харесваш.
Тай прехапа устна и за миг Кит си помисли, че няма да каже нищо.
— Не е значението, само звученето — обясни той. — Стъкло, близнак, ябълка, шепот, звезди, кристал, сянка, ритъм. — Извърна очи от Кит, трепереща фигурка в прекалено голям суитшърт, с черна коса, която поглъщаше лунната светлина.
— Шепот е една от моите. — Кит направи крачка към него и го докосна лекичко по рамото. — Облак, тайна, магистрала, ураган, огледало, замък, тръни.
— Блекторн — заяви Тай с ослепителна усмивка и в този миг Кит разбра, че каквото и да си беше казвал през последните няколко дни за това, как ще избяга, беше лъжа. И може би именно на тази лъжа бе реагирала Ливи, когато му се беше сопнала пред магическия магазин предишния ден — зрънцето в собственото му сърце, което му нашепваше, че все пак може и да си тръгне.
Ала вече знаеше как да я успокои. Нямаше да напусне ловците на сенки. Никъде няма да отиде. Защото от сега нататък, където бяха семейство Блекторн, там щеше да бъде и неговият дом.
22
Когато се събуди на следващата сутрин, Ема установи, че бе успяла да не се върже на възел около Джулиън насън. Което беше напредък. Може би защото цяла нощ й се присънваха ужасии, в които отново виждаше баща си и той смъкваше лицето си, разкривайки Себастиан Моргенстърн отдолу.
— Люк, аз съм баща ти — измърмори и чу как Джулиън се засмя тихичко. Тя стана и отиде да намери бойното си облекло, за да не се налага да гледа как се надига, очарователно сънен и разрошен. Преоблече се в кабинета, докато Джулиън вземаше душ и си навличаше дрехите. Закусиха набързо с препечени филийки и сок и отидоха да намерят Анабел.
Докато стигнат до църквата Портхалоу, вече беше почти обяд и слънцето се беше издигнало високо в небето — очевидно това, което беше близо за пискитата, човеците едва ли биха нарекли така. Макар че Ема непрекъснато чуваше високото гласче на пискито в главата си. Убийствено близо, казало бе то. Каквото и да означаваше това, на нея не й харесваше.
Църквата беше построена върху скала, надвиснала над един нос, вдаден в морето, което се разпростираше във всички посоки като матовосин килим. Облаци плаваха по небето, като памучни топчета, които някой бе пръснал навсякъде. Въздухът беше пълен с жужене на пчели и ухание на късни диви цветя.
Земята около църквата беше напълно обрасла, ала самата сграда беше в прилично състояние, въпреки че беше изоставена. Прозорците бяха грижливо заковани, а на входната врата висеше табела с надпис ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ: ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Недалече от църквата имаше малко гробище, чиито сиви, измити от дъждовете надгробни камъни едва се виждаха в избуялата трева. Единствената квадратна кула на църквата изпъкваше самотно на фона на небето. Ема намести Кортана на гърба си и погледна към Джулиън, който се мръщеше на телефона й.
— Какво гледаш? — попита тя.
— Уикипедия. Църквата Портхалоу се намира над морето, на върха на Талан, близо до Полперо в Корнуол. Твърди се, че олтарът й датира от времето на крал Марк, известен от историята за Тристан и Изолда, и е построена там, където се пресичат лей-линиите.