Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Освен това можеше да му докара и неприятности със семейство Уилямс.
На другия ден предаде статията си на Сам Кейкбред.
После със страх позвъни в таблоида Дейли Еко.
Поиска да го свържат с редактора на новините. Не се получи, но го препратиха към един репортер, някой си Бари Пю.
— Аз съм студент журналист и имам история за вас — подзе Джаспър.
— Добре, продължавай — отговори Пю.
Джаспър се подвоуми само за миг. Знаеше, че предава Иви и цялото семейство Уилямс, но се хвърли с главата напред.
— Отнася се до дъщерята на депутат от Парламента, която спи с поп звезда.
— Хубаво. И кои са те?
— Можем ли да се срещнем?
— Предполагам, че ще искаш пари?
— Да, но това не е всичко.
— Какво още?
— Искам името си над статията, когато излезе.
— Първо да напишем историята, пък после ще видим.
Пю се опитваше да приложи същите номера, които Джаспър използва с Иви.
— Не, благодаря — твърдо рече той. — Ако не харесвате историята, не трябва да я печатате, но ако я използвате, трябва да сложите моето име.
— Добре — каза Пю. — Кога можем да се видим?
Два дни по-късно, на закуска в дома на улица „Грейт Питър“, Джаспър прочете в Гардиън, че Мартин Лутър Кинг планира огромна демонстрация на гражданско неподчинение във Вашингтон в подкрепа на закон за гражданските права. Кинг предвиждаше присъствието на сто хиляди души.
— Божичко, иска ми се да го видя — каза Джаспър.
— И на мен — съгласи се Иви.
Демонстрацията щеше да е през август, когато университетът беше във ваканция, и Джаспър щеше да е свободен. Но той не можеше да си позволи деветдесетте паунда за билет до САЩ.
Дейзи Уилямс отвори един плик и възкликна:
— Божичко! Лойд, има писмо от германската ти братовчедка Ребека!
Дейв, най-младият в семейството, преглътна зърнената закуска, и попита:
— Коя е Ребека, по дяволите?
Баща му листеше вестниците с бързината на професионален политик. Сега вдигна поглед и отговори:
— Всъщност не е братовчедка. Беше осиновена от мои далечни роднини, след като родителите й загинаха през войната.
— Забравил бях, че имаме роднини в Германия — каза Дейв. — Gott in Himmel!
Джаспър беше забелязал, че Лойд говори подозрително мъгляво за роднините си. Покойният Бърни Лекуит му беше втори баща, но никой никога не беше споменавал истинския. Джаспър беше сигурен, че Лойд е незаконороден. Това не ставаше за жълтата преса — да си незаконороден вече не беше такъв позор като едно време. Въпреки това, Лойд никога не даваше подробности. Той продължи:
— За последен път видях Ребека през четиридесет и осма. Тя беше на около седемнадесет. По това време беше осиновена от моята роднина, Карла Франк. Живееха в Берлин-Митте, значи днес домът им е от неправилната страна на Стената. Какво ли е станало с нея?
— Очевидно някак се е измъкнала от Източна Германия — отговори Дейзи — и се е преместила в Хамбург. О… съпругът й бил ранен по време на бягството и сега е в инвалидна количка.
— Какво я е накарало да ни пише?
— Опитва се да намери следите на Ханелоре Хофман — Дейзи погледна Джаспър. — Ханелоре е баба ти. Явно тя се е държала добре с Ребека през войната, в деня, когато истинските й родители били убити.
Джаспър никога не беше виждал семейството на майка си.
— Ние не знаем точно какво е станало с немските ми баба и дядо, но мама е сигурна, че са мъртви — отговори той.
— Ще покажа писмото на майка ти. Тя трябва да пише на Ребека — реши Дейзи.
Лойд отвори Дейли Еко и възкликна:
— Какво, по дяволите, е това?
Джаспър очакваше този момент. Притисна длани в скута си, за да не треперят.
Лойд разтвори вестника на масата. На трета страница имаше снимка на Иви, която излиза от нощен клуб с Ханк Ремингтън, и заглавие: