Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Лойд започна да чете на глас:
— „Последната любов на поп звездата Ханк Ремингтън е едва седемнадесетгодишната дъщеря на Лойд Уилямс, представител в Парламента за Хокстън. Изгряващата кинозвезда Иви Уилямс се прочу като се появи гола на сцената на гимназията «Ламбърт», скъпото училище за децата на големците“.
— Божичко, колко неудобно — рече Дейзи.
Лойд продължи да чете:
— „Иви каза: «Ханк е най-храбрият и отдаден човек, когото познавам». И Иви, и Ханк подкрепят Кампанията за ядрено разоръжаване, въпреки неодобрението на баща й, говорител на лейбъристите по военните въпроси“. — Лойд сурово изгледа Иви. — Ти познаваш много храбри и отдадени хора, включително майка ти, която караше линейка през войната, и прачичо ти Били Уилямс, участник в битката при Сома. Ханк наистина трябва да е нещо забележително, та да ги засенчи.
— Остави това — каза Дейзи. — Мислех, че не можеш да даваш интервюта, без да питаш студиото, Иви.
— Боже мой, аз съм виновен — обади се Джаспър. Всички се втренчиха в него. Той знаеше, че ще има такава сцена, и беше готов. Не му беше трудно да изглежда смутен: чувстваше се ужасно виновен. — Интервюирах Иви за студентския вестник. Еко трябва да са ми откраднали историята и да са я пренаписали, за да звучи по-сензационно.
Джаспър предварително беше приготвил тази измислица.
— Първи урок по обществен живот — каза Лойд. — Журналистите са предатели.
„Това съм аз“, рече си Джаспър, „предател“. Но семейство Уилямс май приеха, че не е имал намерението Еко да вземат историята.
Иви почти плачеше.
— Може да загубя ролята.
— Не си представям това тук да навреди на филма. Тъкмо обратното — успокои я Дейзи.
— Надявам се да си права — каза Иви.
— Толкова съжалявам, Иви — обади се Джаспър с цялата искреност, която смогна да събере. — Имам чувството, че наистина съм те предал.
— Не си искал да стане така — отговори Иви.
Размина му се. Никой около масата не го гледаше обвинително. Не мислеха, че някой е виновен за репортажа в Еко. Не беше сигурен единствено за Дейзи, която леко се беше смръщила и избягваше погледа му. Но тя обичаше Джаспър заради майка му и нямаше да го обвини в двуличие.
Той стана.
— Отивам в редакцията на Дейли Еко. Искам да се срещна с това копеле Пю и да видя какво обяснение може да предложи.
Радваше се да излезе от къщата. Успя с лъжа да се измъкне от трудната сцена и облекчението му беше огромно.
Час по-късно се намираше в нюзрума на Еко. Вълнуваше се да е там. Това искаше той: новинарския отдел, пишещите машини, звънящите телефони, пневматичните тръби, които пренасяха копия из помещението, възбудата.
Бари Пю беше на около двадесет и пет, дребен и кривоглед, облечен в омачкан костюм и с очукани велурени обуща.
— Добре се справи — рече той.
— Иви все още не знае, че съм ти дал историята.
Пю нямаше време за скрупулите на Джаспър.
— Адски малко истории щяха да се публикуват, ако всеки път искахме разрешение.
— От нея се очаква да отказва интервюта, освен ако не са уредени от рекламния отдел на студиото.
— Рекламният отдел е твой враг. Гордей се, че си ги надхитрил.
— Гордея се.
Пю му подаде плик. Джаспър го отвори. Вътре имаше чек.
— Хонорарът ти — обясни Пю. — Толкова получаваш за водещо заглавие на трета страница.
Джаспър провери каква е сумата. Деветдесет лири.
Спомни си марша във Вашингтон. Деветдесет лири струваше билетът за САЩ. Той вече можеше да иде в Америка.
Сърцето му се окрили.
Прибра чека в джоба си.
— Много благодаря.
Бари кимна.
— Обади се, ако имаш още такива истории.
Дейв Уилямс се притесняваше, че ще свири в клуб Джъмп. Клубът беше изключително готино място в центъра на Лондон, съвсем близо до улица „Оксфорд“. Имаше славата, че произвежда нови звезди и беше изстрелял няколко групи, които сега бяха в хит парада. Тук идваха прочути музиканти, за да търсят нови таланти.
Не че изглеждаше като нещо специално. В единия край имаше малка сцена, а в другия — бар. Между двете имаше място, колкото двеста души да танцуват хълбок до хълбок. Подът беше покрит с фасове. Единствената украса се състоеше от няколко вехти плаката на прочути музиканти, които бяха свирили тук навремето — с изключение на гримьорната, където по стените се четяха най-неприличните графити, които Дейв беше виждал.