Без светлина [bg]

Изведнъж радиотелефонът му иззвъня два пъти.

Ремберто замръзна на място и внимателно се заслуша. Сигналът означаваше само, че в комплекса влиза кола. Тя можеше да отива до всяко едно от жилищата и той се напрегна да определи в кое от тях. След минута чу лекото хриптене на спиращ автомобил пред гаража на Мичесън откъм лявата му страна.

След кратък миг чу, че се отваря вратата на колата. Приятелка? Чистачка? Или Мичесън се връща дебнешком по-рано, без да каже на шефа си? Знаеше, че Мъри наблюдава колата от влизането й, видял е къде спира и вече се е обадил, за да проверят регистрационния й номер.

Ремберто не бе така добре скрит откъм страната на Мичесън. Всъщност можеше да бъде видян доста добре. Сърцето му лудо затупа, докато умът му трескаво обръщаше ограничените му възможности за избор, и изведнъж чу как вратата се затваря… леко… само едно прищракване на врата, която леко е бутната, но не е затворена докрай. Той застина. Това не беше обичайният звук.

Дочу стъпки по бетонната алея, но те по-скоро заглъхваха, вместо да се чуват по-силно, ако лицето се приближаваше към вратата на Мичесън. После отново ги чу по-ясно, но те бяха при вратата на Кони. Тъкмо когато спряха, той осъзна, че това са стъпки на жена, носеща високи токчета.

Тя имаше ключ за вратата и я отвори. Кони? Или Рейнър Фийбър, решила да увещава мъжа си? Но Грейвър бе казал на Арнет, че двете жени са предупредени да стоят далече. Нима някоя от тях е пренебрегнала неговите указания?

Ремберто съжаляваше, че е сменил първоначалното си положение. Чувстваше как тухлените ръбове са се врязали в мускулите от вътрешната страна на бедрата му. Но не можеше да помръдне. Не сега.

Вече виждаше жената: около четирийсетте, с червеникавокафява коса, малко набита, но изискано облечена в делови костюм. Привлекателна. Напомняше му на посредник по недвижими имоти, която би могла да работи в по-елегантните градски райони. В нея имаше нещо делово и практично — може би начинът, по който носеше чантата през рамо — доста експедитивно.

Тя тръгна направо към входната врата, без да се озърта встрани и отново използва ключ, за да влезе в апартамента. Макар че направи това, без да се колебае, извърши го внимателно, без никакъв шум. Веднага щом тя затвори, Ремберто натисна радиотелефона.

— Мъри! Мъри, какво става тука? Коя е тази?

Когато Мъри заговори, Ремберто подскочи, защото гласът дойде откъм гърба му отляво, през желязната порта на Мичесън.

— Берто! — Мъри се бе запъхтял, притиснал чело към желязната решетка, мъчейки се да види къде е Ремберто. — Номерата са откраднати!

Ремберто веднага прехвърли левия си крак над стената. Нямаше достатъчно място да скочи зад палмата — и трябваше да остане скрит, докато слезе долу — затова се обърна с лице към стената и на мускули се смъкна в малкото местенце между ствола на палмата и ъгъла. После се придвижи бързо, макар и схванато, покрай стената и стигна до портата.