Без светлина [bg]

— И всички извозвате хора и пари до Мексико, до къщата на Калатис.

— До къщата на Калатис, да — потвърди Ледет, но очите му се плъзнаха встрани, когато го казваше.

Грейвър и Нюман си размениха погледи.

— Сигурно ти е ясно — напомни Грейвър на Ледет, — че целта на всичко това с все още първото нещо, което ти казах. Искам да разбера как да стигна до Калатис.

Ледет кимна и дръпна от цигарата. Ръцете му бяха подпрени на масата. Тази, която държеше цигарата, трепереше. Той сякаш се приближаваше до някакво съдбоносно решение.

— Искам да бъда в едно от ония специални затворнически отделения с максимална сигурност — изведнъж рече Ледет. — Там, където те държат, ако смятат, че животът ти е в опасност. Няма да кажа къде живее Калатис без това. Направо ви го заявявам. Не ми пука колко ме заплашвате с тия доживотни присъди.

Ледет сега гледаше право в Грейвър и на лицето му бе изписано, че съзнава колко сериозно му е положението.

— Тоя тип не е просто лош — каза Ледет. — Той е безшумен и методичен и никога не забравя, ако някой му е погодил нещо. Ако му навредиш, ще те стигне. — Той всмукна от цигарата. — Тоя човек може навсякъде да те намери. Може да си на другия край на света и някоя нощ ще се събудиш, когато той те е стиснал за гушата. Никога не бих ви казал, ако знам, че той ще надживее моята присъда.

— Добре — рече Грейвър. — Съгласен съм. Специално отделение с максимална сигурност.

Той нямаше подобни пълномощия, за да обещава това. Дори не беше човекът, с когото това можеше да се обсъжда. Нито пък го бе трогнал жалостивият, почти животински страх на Ледет. Той просто искаше Калатис и бе готов да се съгласи на всякаква нелепост, да обещае всякакви лъжи на този човек, за да може да го пипне.

Ледет го изгледа за момент, като че ли готовността, с която Грейвър се бе съгласил, му се стори съмнителна. Сякаш подозираше, че това приличаше на обещанието за лесни пари — то никога не се осъществяваше. Но изразът на очите му издаваше също така и разбирането, че всъщност няма голям избор.

— Калатис не живее в Мексико — каза Ледет. — Всеки път, щом водим някой при него, правим двучасов заблуждаващ полет. Казваме, че се отправяме към Мексико, когато всъщност обикаляме над залива, или отиваме до Флорида и обратно. Къщата на Калатис е в Галвестън.

— Галвестън? — Грейвър не можеше да повярва.

Ледет кимна.

— Да На около трийсет мили — той почука по масата с пръст — точно оттук.