Без светлина [bg]

Решиха Ремберто да влезе. Мъри щеше да остане извън комплекса в странична улица с изглед към входа, за да го предупреди, щом някой се приближи до външната врата.

Следобедът беше безветрен и горещ и когато Ремберто влезе в комплекса, ризата му започна да полепва по него. Така беше в Хюстън, сякаш никога не бе напускал Боливия. Горещината и влагата бяха също като в джунглите по Бени Ривър. Но разбира се, в долината на Бени Ривър нямаше климатични инсталации. Ремберто обичаше охладения въздух. Усмихна се при тази мисъл.

Когато Ремберто и Мъри пътуваха през града, Дани бе продължила да действа, обаждайки се на другите два апартамента в комплекса. Обитателите им не си бяха у дома. Следователно, от петте жилища единствените, в които имаше хора, беше апартаментът на Кони, където чакаше Фийбър и разположеният веднага вдясно при входа на комплекса. Знаейки това, Ремберто не се безпокоеше, че някой ще го види отзад или отсреща. Нямаше достатъчно време да определят дали има алармена система, а и дори да знаеха, че има, нямаше време да донесат електронното оборудване, за да я заблудят или да се свържат със свой сътрудник в компанията, монтирала системата.

Значи отново по законите на джунглата. Ремберто трябваше да намери място отвън в дворчето на Мичесън, откъдето да наблюдава входната врата на Кони, без Фийбър да може да го вижда отвътре. Всъщност просто щеше да разузнае, да види каква е най-изгодната за тях позиция.

Намирането на такава позиция се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал, макар че се очертаваше това да бъде досадна работа. Тухлената стена, отделяща предното дворче на Кони от това на Мичесън, беше десет инча широка. Дизайнът на стената беше такъв, че тук-таме имаше тухлички, които стърчаха с по няколко инча и по този начин изкачването ставаше сравнително лесно. Гаражите на двете сгради бяха с гръб един към друг, с обща стена, а стената на отсрещните гаражи служеше за предна стена на дворчето. В дворчето на Кони, в ъгъла между гаража и стената, отделяща двата имота, растеше голяма и переста мексиканска палма и нейните яки зелени клони бяха на удобна височина над върха на стената.

Ремберто използва издадените тухлички, за да се изкачи по стената и си намери място за сядане отгоре, подпрян на гаражната стена точно под стрехата. Клоните на перестата палма напълно го скриваха откъм двора и от фасадните прозорци на апартамента на Кони. Той се обади на Мъри.

— Добре — каза той. — Разположил съм се върху стената на предното й дворче.