Без светлина [bg]

— Бооожичко! — избъбри Алис, протегнала се напред и зяпнала срещу телевизора. — Майчице! Туй е Кати Мейхю и… оная, дето все се навърта около Ремос Ин в Кема! Как се казваше… Дийна… или Рийна, или нещо такова? Я вижте това! Я вижте какво…

Грейвър отново запрескача кадрите и стигна до края, докато Алис ахкаше и пискаше при забързаната акробатика на своите познати от кръчмите. Следващата касета беше нещо подобно, включваща този път Ледет и две жени, които Алис, видимо разочарована, май не познаваше. Последната касета беше това, което Грейвър очакваше да намери. Тя включваше отново Ледет и Редън — и още две момичета. Но този път те бяха малки момичета, явно малолетни, точно на границата на пубертета.

Алис пак ахна, но после шокирана, сложи ръцете върху устата си и след няколко минути се отврати и извърна лице. Грейвър изключи.

Като по поръчка, в този момент телефонът иззвъня. Беше отговорът на познатия на Грейвър за оръжията. Всички бяха от партида, открадната от оръжеен магазин в Южна Флорида преди близо две години.

Грейвър затвори телефона и седна на леглото срещу Ледет. Взря се в него.

— Ако зависеше от мене — рече той, — щях да те изведа ей там на брега и да те застрелям в главата. Никога не съм убивал, но ми се струва, че в този случай това никак няма да ме затрудни. Във всеки случай, не повече от няколко минути. — Той направи пауза. — Но истината е, че това, което ще се случи с тебе накрая, няма да зависи от мене. Ще има прокурор, съдия и адвокат. Ще имаш адвокат, който ще направи всичко по силите си, за да намери тук смекчаващи вината обстоятелства, за кокаина, откраднатото оръжие, малките момичета, но той няма да ти свърши никаква работа, ако разполага само с това.

Грейвър погледна купчината оръжия, видеокасетите, обмисляйки, без да бърза.

— Иска ми се да не се нуждая от помощта ти — продължи Грейвър, — но тя ми трябва. И ако ни помогнеш, ще помогнеш и на самия себе си, макар че съжалявам за това. Твоят адвокат ще се възползва от стореното от теб за нас и ще извлече максималното от него. Лично аз мисля, че не заслужаваш да получиш абсолютно нищо. Би трябвало да бъдеш заставен по закон да ни помогнеш. Според мене навярно ще получиш смъртна присъда, ако не ни помогнеш, и може би до живот, ако го направиш. Но адвокатът ти ще успее доста повече в това отношение… за съжаление.

Алис слушаше това с полуотворена уста, сякаш не можеше да повярва в каква сериозна работа се е забъркала, съгласявайки се на това нощно приключение.

Грейвър стана, взе картите и се изправи пред Ледет.

— Искаш ли да се опиташ да облекчиш задачата на адвоката си?