Без светлина [bg]

— Господи — изхълца мъжът. — Не… не. Само… само излез навън… долу…

— Добре — рече тя. — Отивам. — Тя излезе от стаята в коридора. Лявата й ръка бе подпряна на чантата, метната през лявото й рамо, а дясната висеше встрани и държеше пистолет със заглушител. Тя направи няколко крачки, но после спря, върна се до вратата и вдигна пистолета право напред.

Точно тогава Ремберто и Мъри се хвърлиха в коридора и изкрещяха към нея в същия миг, в който гърмежът на един-единствен изстрел отекна откъм стаята. Тя се завъртя леко, без да сваля ръка от прицел, и заглушителят й се изкашля един, два, три пъти, врязвайки се в облицовката на вратите, зад които Ремберто и Мъри се хвърлиха обратно. Те се спогледаха откъм двете страни на коридора и зачакаха — бяха в по-изгодна позиция.

Последва тишина.

Мъри запали лампата в банята и намери ръчно огледало върху тоалетната масичка. Загаси лампата и след това огледалото се показа от рамката на вратата. Беше застанала срещу тях, с леко разтворени крака, в поза на готова за стрелба и сега бе опънала и двете си ръце зад пистолета. Заглушите лят отново се обади и огледалото на Мъри се пръсна.

Тишина.

— Какво ще правите? — изкрещя Мъри. — Ще скочите от прозореца ли?

Тишина.

— Кои сте вие? — попита тя със спокоен глас, почти любезно.

— Не сме полицаи — каза Мъри. — И не сме изпратени от Калатис.

Тишина.

— Вие не го застреляхте — рече той. — Ние знаем това.

— Има ли някакво значение?

— За мене има — каза загадъчно Мъри.

Тишина.

— Не искам това да има лош край — рече Мъри. — Защо не…

Заглушителят се изкашля пак — веднъж — и се чу шум от падащо тяло. Мъри грабна парче от счупеното огледало и го сложи до рамката на вратата. Видя я да лежи на пода.

— По дяволите — рече той и подаде главата си навън. — Май тя го направи — каза той, поглеждайки Ремберто.

Ремберто погледна в коридора и видя тъмното петно под главата й върху килима. Тялото й лежеше почти вътре в спалнята, откъдето току-що бе излязла. Пистолетът бе паднал от ръката й, отчасти скрит под края на полата й.

— Да — рече той, — направила го е.

Двамата се отделиха от своите врати и се приближиха внимателно въпреки всичко, но тя наистина беше мъртва. Ремберто я прескочи и влезе в спалнята, която всъщност служеше за кабинет, с бюро, библиотечни шкафове, диван и столове, Фийбър лежеше проснат на пода, краката му бяха върху преобърнат стол, на който е седял срещу прозорците. Силата от използвания от него голям пистолет го бе съборила назад.

Ремберто се върна в коридора.

— И Фийбър се е застрелял — каза той.

Мъри бе застанал на колене и сваляше една от хирургическите ръкавици, които жената носеше.

— Искам да разбера коя е тая дамичка — рече Мъри. — Погледни в чантата й. Трябва ми малко хартия.