Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Какви са причините за полетите? — попита Грейвър. Отново седяха в голямата стая, край плетената маса и авиаторските карти бяха разстлани пред тях. Нюман си водеше бележки, а Алис беше в задната спалня. Грейвър реши, че е чула достатъчно за случилото се, затова я помоли да остане в спалнята, докато те свършат разговора си. Сега, след като разбра, че са полицаи, тя се държеше послушно и — след като махнаха телефона и й казаха, че може да гледа телевизия — бе съгласна да изчака и да види какво ще стане после. В края на краищата, това малко изпитание щеше да се превърне в добра тема за разговор в кръчмата, щом приключи.
— Най-различни — каза Ледет. Той пушеше, вдигайки и двете си ръце в белезници всеки път, когато искаше да дръпне от цигарата. — Но преди около осемнайсет месеца Калатис реорганизира малко пилотите и сложи мене и Еди изключително на курсове с хора и пари. Това е главният ни товар. Пренасяме много пари в брой. Много пари.
— От сделки с наркотици ли?
— Така казва Еди за част от тях. А останалите са от друг бизнес. Калатис и Фийбър продаваха някаква информация.
— Какви суми и колко често?
— Аз превозвам пари около веднъж месечно. Колко ли? По дяволите, Еди каза, че са милиони и сигурно е така. Натоварват ония здрави кутии на самолета, нали разбирате, дето са с ръкохватки, изрязани отстрани и с плътно прилягащ капак. Веднъж надникнах в една от тях, един от пазачите ми позволи и банкнотите бяха натъпкани там, хубавичко подредени, с лентички и етикети. Вече бяха преброени и те знаеха точно колко има във всяка кутия. Милиони, както рече Еди. Такива возим по трийсет или четирийсет, натрупани в кабината. Една кутия с пари е доста тежка.
— Значи те изнасят пари от страната веднъж месечно?
— Не, казах, че аз превозвам пари веднъж месечно — Ледет поправи Грейвър, смачквайки цигарата си в пепелника на масата. — Еди го прави през цялото време. Летя само когато отиват в Панама, на Каймановите острови или в Колумбия. Искат втори пилот, който да говори доста добър испански, в случай че нещо се случи с пилота. Не искат да рискуват и да загубят товар.
— Тогава къде носи парите Еди, когато е сам?
— В открито море. Превозва товарите до моторници навътре в залива, извън щатски води. Прави го веднъж седмично, редовен рейс. — Той погледна надолу и потупа по картите. — Ето затова служат тези. Моторниците никога не чакат на едно и също място. Непрекъснато се местят. Всяка седмица координатите са различни.
— Как се справяте с регистрирането на маршрутите?
Ледет изгледа Грейвър, сякаш не вярваше, че говори сериозно.
— Хайде де, драги, какви маршрути? — Той изсумтя. — Слушайте, летенето е едно от последните истински свободи в тоя свят. Имат си ги всички ония правила, наистина, но по дяволите, имате ли изобщо представа колко голямо е въздушното пространство? Размерите? — Той направи жест с главата назад към вратата навън. — Небето там е пълно със самолети, за които никой нищичко не знае, нито наркополицаите, нито граничните патрули, нито военните… въздушното пространство, драги, е твърде огромно, за да знаеш какво става там горе през цялото време. Могат да контролират отчасти някои коридори и нищо повече. Това значи, че деветдесет и девет процента от пространството остава в сянка. Рай за трафикантите. Както в открито море за пиратите преди двеста години. Нали сте чели в пресата, че според наркополицията се засичат само около пет до седем процента от стоката? Не го измислят. Горките копелета просто пикаят срещу вятъра и това им е съвсем ясно. И сигурно навън излизат повече пари, отколкото влиза дрога в страната — Той се ухили и поклати глава. — Това си е един непрекъснат свободен поток.
Когато слушаш човек като този, разбираш защо толкова много полицаи напускат работа. След няколко години цялото това безсмислие се превръща в убедителна спирачка за по-нататъшна кариера. Или пък, от друга страна, изкушението да гребнеш от меда за самия себе си става твърде голямо. Когато има толкова много пари, че се налага да използваш мерки за тегло, а не цифровата им стойност, много неща губят своето значение.
— Значи смяташ, че сега Редън превозва пари, така ли?
Ледън изглеждаше малко смутен при този въпрос, макар че не бе показал никакво смущение, когато съобщаваше информацията. Той се пресегна за цигара и я запали.