![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Марви определено ще ни досажда. Но все пак не представлява такъв проблем както… — Вглежда се в Слотроп. — Хммм. Наистина ли сте военен кореспондент?
— Не.
— На свободна практика ли сте?
— Не съм много сигурен за „свободната“, полковник.
— Но вие сте свободен. Всички ние сме свободни. Ще видите. Скоро. — Отдръпва се назад по гръбнака на вагона и по немски маха с ръка на прощаване. — Скоро…
Слотроп седи на покрива и разтърква босите си крака. Приятел? Добро предзнаменование? Чернокожи ракетчици? Що за шантава история?
Утро в Нордхаузен: ливадата е зелена салата накъдрена от дъждовните капки. Всичко е измито, свежо. Гърбицата на планинската верига Харц огражда изцяло града и тъмните й склонове са обрасли до върховете с брада от смърчове, ели и борики. Къщи с високи двукрили покриви, големи локви отразяващи небето, кални улици, американски и руски войници влизат и излизат от кръчми и временни лавки, всички с пистолети на кръста. Петниста светлина блика от клиновидни просеки и ливади по планинските склонове и дъждовните облаци се разпръсват над Тюрингия. Продрани облаци забулват и разкриват накацали високо над града замъци. Късокраки и широкогърдести престарели коне с мръсни буцести колена теглят от лозетата към кръчмите отрупани с бъчви каруци, опъват шии от скованите с вериги двойни яреми и тежките им подкови изхвърлят цветя от кал при всяка мокро плякаща стъпка.
Слотроп навлиза в район, където всички къщи са останали без покриви. Старци в черно сноват като прилепи между стените. Всички магазини и жилища отдавна са претарашени от бившите концлагеристи, освободени от лагера „Дора“616. Много от тези педали все още са тук, с кошници и значки „175“617 на показ, и гледат влажно-жадно от входовете. От избития еркерен прозорец на магазин за дамски дрехи, в сумрака зад един легнал гипсов манекен, плешив, изтегнат в цял ръст и вдигнати към небето ръце с леко свити пръсти около букети или коктейлни чаши, които никога повече няма да държат, до Слотроп долита песента на момиче. Акомпанира си на балалайка. Една от онези тъжни мелодийки с типично парижка тоналност в такт ¾:
Името й, както се оказва, е Гели Трипинг, а балалайката е собственост на Чичерин, офицер от съветското разузнаване. Гели също му принадлежи, във всеки случай от време на време. Изглежда този Чичерин поддържа харем, момиче във всяко ракетно градче на Зоната. Да-а, още един ракетен маниак. Слотроп се чувства като на екскурзия.
Гели разказва за нейния младеж. Двамата седят в стая без покрив и пият светло вино известно тук като „Нордхойзер Шатензафт“618. Над главите им, излетели с лупинги от гнездата си високо в планинските замъци и долу в градските развалини, черни птици с жълти клюнове кръжат в небето, осветени от слънцето. Някъде далеч, може би на пазарния площад, цяла автоколона камиони стои с включени на празен ход двигатели и вонята на отработени газове залива лабиринта от стени, където пълзи мъх, процежда се вода, хлебарки щъкат за плячка, стени, които така разсейват бученето на моторите, че то сякаш идва от всички посоки.
616
Разположеният до завода Мителверке край Нордхаузен свръхсекретен концлагер „Дора“ е освободен на 11.04.1945 от американската армия. Концлагеристите, докарани предимно от Бухенвалд, наброяват около 40 000 и работели предимно по прокопаване на тунели за завода, а някои по-висококвалифицирани участвали в производството на ракети Фау. Повечето от тях били разстреляни. — Б.пр.
617
Тези значки ги определяли като затворници, въдворени за нарушаването на член 175 от германския наказателен кодекс, който предвиждал наказание за определени неестествени сексуални практики. — Б.пр.
618
Nordhäuser Schattensaft (нем.) — букв. Нордхаузенски сенчест сок