Гравитационна дъга [bg]

— Буги, буги, чернилки! Излови ги всичките му африкански зайци от джунглата! Съседният вагон е пълен с тях! Уха-а-а!

— Чакай — казва Слотроп, — мисля, че съм заспал или нещо такова. — Краката му са ледени. Този Марви наистина е много дебел. Панталони напъхани в лъскави бойни ботуши, паласки тлъстина висят над плетения колан, в който е затъкнал слънчеви очила с рогови рамки и пистолет калибър 11,5 мм (.45), зализана назад коса, очи като предпазни вентили, облещени в теб всеки път, както сега, когато вътрешното налягане в главата му силно се повиши.

Марви бе долетял от Париж чак до Касел с един изтребител P-47 „Тъндърболт“, и западно от Хайлигенщат се бе качил на този влак. Отива в „Мителверке“ както и Ян Скъфлинг. Трябва да се свърже с участниците от страна на „Дженерал Илектрик“ в проекта „Хермес“610. А негрите от съседния вагон определено го нервират.

— Хей, момчета, ето ви една благодарна тема. Тъкмо ще предупредите хората в Щатите.

— Войници ли са?

— Не, мамка му. Зелки611 са. От Югозападна Африка. Нещо от тоя сорт. Какво, не знаеше ли за това? Хайде стига бе! Английското разузнаване явно не е тъй разузнавателно, хахаха, без да се обиждаш. Мислех, че цял свят знае. — Следва потресаващо описание (което по смисъл наподобява съчинение на ВКСЕК612 и звучи като плод на Гьобелсовото почти уравновесено въображение с обсег не по-далеч от Алпийските Редути и прочее все в същия стил) на Хитлеровия план за създаване на нацистка империя в черна Африка, претърпял провал, след като „Свирепият“613 бе разпердушинил Ромел в пустинята. „Генерале, ето ти го твоя сритан гъз.“ „Ach du lieber! Mein Arsch! YAH-hahaha…614“, комически се хваща за дъното на огромните панталони. Та за черните кадри вече нямало бъдеще в Африка и останали в Германия като правителства в изгнание, дори без официално признание, намърдали се неизвестно как в германската артилерия и много скоро се изучили за ракетни техници. Сега обикалят насам-натам без никакви ограничения. Смахнати. Не са били интернирани като военнопленници и, доколкото Марви знае, дори не били разоръжени. — Като че ли не ни стигат ядовете с руснаците, жабарите и лимоните615, оп-па-а, хей, извинявай, приятел. Сега вече имаме не просто негри, а германски негри. Егати! В Деня на Победата, където видиш ракета, около тея все негра се мотаеха. Разчетите на батареите обаче не бяха изцяло буги-вуги, негърски. Даже и немчугите не могат да бъдат чак толкова гламави! Една батарея, това са 81 души, плюс цялата артилерийска поддръжка, плюс управление на изстрелването, енергообезпечение, гориво, топография, ами че това ще направи цяла тълпа чернилки на едно място. Но все още ли са разпръснати, както преди? Успееш ли да разбереш това и джакпотът ти е в кърпа вързан. Защото направят ли те сборище, ’ного яко ще ни се стъжни живота! Поне две дузини негра в онзи вагон, ето там, гледай. И-и-и пътуват за Нордхаузен, приятелче! — на всяка дума един дебел пръст го ръчка в гърдите. — ’Кво ше кажеш, а? ’Кво кроят, според теб? Знаеш ли ’кво мисля? Те имат план. Да. Чини ми се да е свързан с ракетите. Не ме питай как съм го разбрал, просто го чувствам ей тука, със сърцето. И-и-и щ’и кажа, това е ужа-а-а-сно опасно. Не можеш да им имаш доверие. С ракетите ли? Те са детинска раса. Мозъците им са по-малки.