Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— О, връщай се. Нощ е сега, той е някъде с жена. Чичерин не може да спи сам.
— Надявам се, че ти можеш.
— Ш-ш-ш-т. Ела тук. Няма да излизаш навън бос. Ще ти дам старите му ботуши и ще ти кажа всички негови тайни.
— Тайни ли? — Внимавай, Слотроп. — Защо ми е да ги знам…
— Ти не си военен кореспондент.
— Защо всеки ми повтаря това? Никой не ми вярва. Естествено, че съм военен кореспондент. — Разклаща наръкавната лента към нея. — Не можеш ли да четеш? Пише „Военен кореспондент“. Даже и мустаци имам, нали? Съвсем като онзи Ърнест Хемингуей.
— О, така ли? В такъв случай предполагам, че не търсиш Ракета Номер 00000, в края на краищата. Какви ли не глупости си въобразявам. Извинявай.
Егати ужаса, ще изчезвам оттук, мисли Слотроп, и това ако не е изнудване, здраве му кажи. Може ли някой друг да се интересува от единствената от всичките 6000 ракети, на която е монтирано устройството с „Имиполекс Г“?
— А сигурно и хич не ти пука за „Черния Агрегат“ — продължава тя. Да, тя продължава.
— За кое?
— Наричаха го също „Ч-Агрегат“.
Следващият висш агрегат, забрави ли, Слотроп? Вернер буха горе от балдахина. Положително сигнализира на онзи Чичерин.
Параноиците са такива (Притча 5) не защото са параноици, а понеже всекидневно и напълно съзнателно изпадат, шибаните му загубеняци, в параноични ситуации.
— За Бога, как, защо и откъде — демонстративно старателно отваря нова бутилка „Нордхойзер Шатензафт“, пук-к-к, и с докрай изопнати и кънтящи вътрешности изиграва вероятно най-удачната според възможностите си имитация на Кари Грант622, изискано пълни отново чашите, подава й една, — такова мило, младо същество като теб, може да знае нещо за ракети и агре-гати?
— Чета пощата на Вацлав — сякаш това е глупав въпрос, какъвто наистина е.
— Не трябва да дърдориш така със случайни непознати хора. Ако той разбере, ще те убие.
— Ти ми харесваш. Харесва ми интригата. Обичам да играя.
— А може би ти е доставя удоволствие да забъркваш хората в неприятности.
— Така е. — С издадена напред долна устна.
— Хубаво. Давай сега, разкажи ми. Обаче не съм сигурен дали вестник „Гардиан“ изобщо ще прояви интерес. Моите редактори наистина са ограничени и тесногръди хора.
— Веднъж позирах за емблема на ракета. — Кожата на малките й гърди настръхва. — Може и да си я виждал. Красива млада вещица възседнала А4. Нарамила непотребната метла. Избраха ме за Любимката на Art. Abt. (mot) 485623.
— Истинска вещица ли си?
— Мисля, че имам известни склонности. А ти изкачвал ли си Брокен624?
— Всъщност, току-що пристигнах в този град.
— Откакто ми дойде първия мензис, на всяка Валпургиева нощ съм била там горе. Ще те заведа, ако искаш.
— Разкажи ми за това, този „Черен Агрегат“.
— Мислех, че не те интересува.
— Откъде да знам дали ме интересува или не, щом дори не съм наясно от какво трябва или не трябва да се интересувам?
— Трябва да си кореспондент. Имаш дар слово.
Чичерин връхлита през прозореца и „наганът“ в ръката му бълва огън. Чичерин каца с парашут и поваля Слотроп с един джудистки удар. Чичерин нагазва с танк „Йосиф Сталин“ в стаята и гръмва Слотроп със 76-милиметров снаряд. Благодаря, че го задържа, Liebchen, той беше шпионин, е, всичко най-хубаво, аз заминавам в Пенемюнде при една зряла полякиня с цици като ванилов сладолед, все някога ще намина и при теб.
— Мисля, че става време да тръгвам — отбелязва Слотроп. — Трябва да сложа нова лента на пишещата машина, да подостря моливите, ти знаеш как е…
— Казах ти, че той няма да бъде тук тази нощ.
— Защо? Отишъл е да търси онзи Черен Агрегат, а?
— Не. Той не е чул последните новости. Известието от Шчечин пристигна вчера.
— Нешифровано, разбира се.
— Защо не?
— Едва ли е толкова важно.
— Обявен е за продан.
— Известието ли?
— „Черният Агрегат“, досадник такъв. Един човек в Свинемюнде може да го достави. Половин милион швейцарски франка, ако искаш да го купиш. Той чака всеки ден до обед на „стъргалото“ Щранд. Ще бъде с бял костюм.
Така значи, а?
— Блоджет Уаксуинг.
622
Кари Грант (1904–1986) — британско-американски филмов актьор. „Американският филмов институт“ му отрежда позицията на втората най-голяма филмова звезда в историята на киното, след Хъмфри Богарт. — Б.пр.
623
Artillerie-Abteilung (motorisiert) 485 (нем.) — 3-ти моторизиран ескадрон на 485-та артилерийска дивизия. — Б.пр.
624
Най-високият връх на планината Харц (1 441 м. надморска височина). — Б.пр.